Правни консултации

ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА
Експертните решения и болничните листове издадени от органите на медицинската експертиза са официален удостоверителен документ за фактите и обстоятелствата относно установените с тях трайно намалената работоспособност или временна неработоспособност. Въз основа на тях се определя правото и размерът на осигурителните плащания за трайна неработоспособност, когато са налице и другите предпоставки. Въз основа на тях се определя правото, а в някои случаи - и размерът на застрахователните плащания и правото, видът и размерът на престациите по социалното подпомагане - социални помощи и социални услуги. От една страна, те са експертни медицински заключения за установяване на неработоспособността на освидетелствуваните лица. От друга страна, те са индивидуални административни актове, издадени от овластени държавни органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на гражданите във връзка с упражняване на правото им на труд, определяне на условията за пенсиониране, за получаване на обезщетения и помощи и т. н.
Именно поради характера си на индивидуални административни актове тези решения могат да бъдат обжалвани. При преценката на тяхната законосъобразност трябва да се изхожда от общите правила относно обжалването на административните актове.
Редът и сроковете за обжалване са уредени в глава четвърта от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица и органи- освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане и органите на експертизата на работоспособността.
Жалби срещу решенията на лекуващия лекар, се подават в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия, чрез регионалния съвет за експертиза на временната неработоспособност.
Жалби срещу решенията на ЛКК, се подават в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК, чрез регионалната картотека на медицинските експертизи.
Жалби срещу решенията на ТЕЛК, се подават в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК, чрез регионалната картотека на медицинските експертизи или чрез директора на НЕЛК.
Срокът за обжалване започва да тече от деня на получаване на обжалвания акт.
Регионалния съвет изпраща жалбата на ЛКК в 3-дневен срок от получаването й.
Регионалната картотека на медицинските експертизи изпраща жалбата в ТЕЛК, респективно НЕЛК в 3-дневен срок от получаването й заедно с цялата налична медицинска документация.
В случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответния орган по компетентност, като срокът за обжалване се приема за спазен.
При административното обжалване по-горестоящият медицински експертен орган прави цялостна преценка на обжалвания акт. Той притежава обща компетентност по повод медицинската експертиза на работоспособността.
Лекарските консултативни комисии се произнасят с мотивирано решение по здравословното състояние и работоспособността на лицата по повод обжалвани болнични листове в 10-дневен срок от датата на получаване на медицинската документация. Когато обжалваният болничен лист е издаден от член на ЛКК, преценката по него се прави от друга ЛКК.
При обжалване решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, по които следва да се произнесе ТЕЛК, включително по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.
При обжалване решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове независимо от това, дали са обсъждани в решенията на ТЕЛК, както и по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.
По изключение, когато се обсъждат болнични листове за минало време и лицето се е върнало на работното си място, НЕЛК не се произнася по работоспособността му към момента на освидетелстването.
Решенията на НЕЛК, подлежат на обжалване пред Софийски градски съд, в 14- дневен срок от получаването им. От 01.03.2007 год., решенията на НЕЛК, ще се обжалват пред Административен съд- гр. София, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Националната експертна лекарска комисия информира ТП на НОИ за нейни обжалвани решения пред Софийския градски съд (пред Административен съд- гр. София след 01.03.2007 год.).
Лекарските консултативни комисии, РКМЕ и НЕЛК с писмо с обратна разписка изпращат експертното решение на работодателя (ако лицето работи) на ТП на НОИ, на лицето и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.
Новост в законодателството е възможността за обжалване и пред регионалния съвет за експертиза на временната неработоспособност. Този съвет се създава със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване и включва представители на този център, на териториалното поделение на НОИ и на РЗОК.
Заинтересованите лица и организации могат да обжалват пред регионалния съвет, в 14-дневен срок, решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност (издаването на болнични листове). Срокът за обжалването започва да тече от датата на получаване на обжалвания акт.
Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването. В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.
Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересованите от експертизата лица. Обжалването на решението на ЛКК пред регионалния съвет за експертиза на временната неработоспособност е пречка за обжалването му пред ТЕЛК.
Ако жалбата бъде отхвърлена от регионалния съвет, заинтересованите лица могат да обжалват решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда предвиден в чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. В този случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет. По същия ред може да бъде обжалвано и решението на повторната експертиза
По издадените от органите на медицинската експертиза, заинтересованите лица и органи могат да подават и възражения.
По предложение на заинтересованите лица и организации регионалният съвет извършва и проверки за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК. При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересованите лица и организации.
Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. При технически грешки РКМЕ връща експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) за поправка, която се прави с частично решение.
Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им.
Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

ЕКСПЕРТИЗА НА НАМАЛЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СОЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ НА ДЕЦАТА ДО 16-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.
Характерна особеност на новата обща правна уредба на експертизата на работоспособността е включването в нея и на експертизата на степента на намалена възможност за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст. До приемането на новата Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 47 от 2005 г., това ставаше по специален ред и от нарочни органи, уредени в Наредба № 19 от 2000 г. за експертизата на инвалидността при децата до 16-годишна възраст.
За разлика от лицата над 16-годишна възраст, при децата до 16 години, които са поначало неработоспособни, става дума за възможността за пълноценно участие в обществото, наричано социална адаптация - възможности за задоволяване на основни битови потребности (хранене, обличане и др. подобни), игри, учение, създаване на трудови навици и т. н. Извършването на тази експертиза е от компетентността на ТЕЛК, в която наред с другите членове на съответния състав се включват и специалисти по детски болести, социални работници и представители на НЕЛК.
Степента на трайно намалената работоспособност и степента на намалената възможност за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.
Експертизата на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст става по реда предвиден за осъществяване на експертизата на трайно намалената работоспособност. Определянето на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст става с експертно решение на ТЕЛК. За него се отнася всичко изложено по-горе изобщо за експертното решение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ ХАРАКТЕРА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
В медицинската експертиза на работоспособността се включва и определянето на характера на заболяването - общ или професионален.Този въпрос получи подробна правна уредба, която досега се съдържаше само в общи линии в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Той е важен особено за осигурителноправните последици, които настъпват в резултат на увреждането на здравето.
Известно е, че професионалната болест е увреждане на здравето, свързано с условията, при които се полага наемен труд.За разлика от трудовата злополука, която се признава от осигурителния орган, признаването на професионален характер на болестта е от компетентността на органите на медицинската експертиза, и по-специално органите на експертизата на трайната неработоспособност - ТЕЛК и НЕЛК.
Определянето на характера на заболяването става не само от органите, но и по реда за експертизата на трайно намалената работоспособност. Териториалната експертна лекарска комисия се произнася по този въпрос въз основа на клиничен преглед на лицето, резултатите от изследванията, условията на труда. Целта е да се установи дали условията на труда, при които продължително е работило едно лице, са причина за неговото заболяване. За целта наред с медицинската документация на ТЕЛК трябва да бъдат предоставен и протокол за разследване на професионалната болест от териториалното поделение на НОИ. При непълноти в протокола ТЕЛК може да иска и допълнителна информация от работодателя и териториалното поделение на НОИ.
При преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова.
При настъпила смърт, когато при аутопсия се установят данни за заболяване, включено в списъка на професионалните болести, по искане на наследниците и/или органите на предварителното производство и съда ТЕЛК се произнася по професионалния характер при наличие на следните документи: 1. протокол от аутопсия; 2. медицинска документация на починалия; 3. протокол за проучване на професионална болест.
По преценка на ТЕЛК (НЕЛК) лицата се насочват за допълнително изясняване във връзка с потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта към отделенията и клиниките по професионални болести.
Професионалният характер на заболяването може да е установен с решение на съда. В тези случаи това обстоятелство се отразява в медицинсикет документи от НЕЛК.
Срокът на експертното решение, с което е призната професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на тази наредба.
Определянето на характера на заболяването става с експертно решение на ТЕЛК. За него се отнася всичко изложено по-горе изобщо за експертното решение.

ЕКСПЕРТИЗА НА ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ И ВРЕМЕННО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ.
Компетентни да установяват временната неработоспособност са определени медицински органи. Тяхната компетентност зависи от продължителността на неработоспособността и нейната причина. Тези органи са лекуващият лекар (стоматолог), лекарските консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Тяхната компетентност зависи от продължителността на неработоспособността и нейната причина. Временната неработоспособност се установява от :
а. лекуващия лекар или стоматолог. Това е избраният от осигуреното лице личен лекар, съотв. Стоматолог, когато заболяванията са от тяхната специалност; лекарят по месторабота; лекарят от заведение за болнична помощ; лекарят от център за спешна помощ. Лекарят установява по правило временна неработоспособност, която продължава еднократно до 7 дни или с прекъсване до 40 дни за една календарна година, както и временно намалена работоспособност, която е основание за трудоустрояване с продължителност до 1 месец. Лекарят от заведение за болнична помощ удостоверява временната неработоспособност за целия период на болничното лечение, а лекарят от център за спешна помощ - до 3 дни, само след домашно посещение.
б. лекарската консултативна комисия- В нейната компетентност е установяването на временна неработоспособност с продължителност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. Изключение се допуска, когато календарният месец има 31 дни. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист.
Лекарската консултативна комисия установява временно намалена работоспособност, която е основание за за трудоустрояване за повече от един месец
със срок до 2 години.
в. териториалната експертна лекарска комисия- Както ЛКК, и те могат да бъдат общи или специализирани. Те установяват временна неработоспособност, която продължава повече от 180 дни еднократно или 12 месеца с прекъсване в продължение на 2 предходни години и годината на боледуването. Тези комисии установяват и временно намалена работоспособност в два случая - когато се налага трудоустрояване за повече от 2 години или когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК. Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от датата на заседанието на ТЕЛК, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок.
г. Националната експертна лекарска комисия – Тя се произнася относно временната неработоспособност по повод на обжалвани актове на ТЕЛК или при осъществяване на контрол върху дейността на ТЕЛК.
Временната неработоспособност се установява въз основа на клиничен преглед на освидетелстваното лице от лекуващия лекар и колегиалния орган на експертизата на работоспособността, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния.
Наличието на временна неработоспособност се удостоверява със специален акт - болничен лист. Редът за неговото издаване, неговото съдържание и правно значение са уредени в глава втора на Правилника. По своя характер болничният лист е волеизявление на орган на експертизата на работоспособността, с което се удостоверява фактът, причината и продължителността на временната неработоспособност.
Болничният лист се издава поначало по искане на осигуреното лице, но може да бъде издаден и по инициатива на медицинския орган - когато неработоспособността е установена при профилактичен преглед или освидетелстваният отказва да получи болничен лист. Болничен лист се издава по правило занапред - от деня на установяване на неработоспособността въз основа на медицинския преглед, осъществен от органа на експертизата на работоспособността. По изключение той може да бъде издаден от следващия ден или за минало време в изрично предвидени в Наредбата случаи. Тези случаи са:
а. когато неработоспособността е констатирана в ден, през който осигуреният е бил на работа независимо от отработените часове. В такъв случай болничният лист се издава от следващия ден;
б. когато не е могъл да бъде извършен преглед на лице, страдащо от тежко остро или изострено хронично заболяване, но обективното му състояние показва, че то е било неработоспособно. В този случай може да се издаде болничен лист най-много за 2 дни преди извършването на прегледа;
в. когато в медицинската документация съществуват доказателства, че е бил извършен преглед, но не е бил издаден болничен лист. Тогава болничен лист може да се издаде за минало време с продължителност до 7 дни - от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, и повече от 6 месеца - от ТЕЛК.
Болничният лист е официален удостоверителен документ за факта и продължителността на временната неработоспособност, която е от значение за дължимите осигурителни плащания, както и за разрешаване на осигурените работници и служители или държавни служители на отпуск за временна неработоспособност.
Болничният лист е и парично-кредитен документ. Неговото представяне задължава осигурителния орган да осъществи паричното му покритие чрез изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Издаденият болничен лист, както и отказът да бъде издаден, може да бъде обжалван пред по- горестоящите органи по експертизата на работоспособността и след изчерпване на този ред- пред съда. По-горестоящите органи по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти. Новост е възможността за обжалване и пред регионалния съвет за експертиза на временната неработоспособност.
На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване, при временна неработоспособност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 7 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК. Не се издава болничен лист, гледане на лице с трайно намалена работоспособност, на което е определена чужда помощ и за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност. Изключение се допуска, когато са налице обективни данни за обострянето на заболяването.

ЕКСПЕРТИЗА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ
Трайно намалената работоспособност се установява по правило от ТЕЛК.
Експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на:
1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
2. потребността от чужда помощ и срока;
3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране);
5. причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително при военна и гражданска инвалидност;
6. противопоказаните условия на труд;
7. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване;
8. характера на заболяването - професионален или общ;
9. препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация, режим на живот и обучение - при деца до 16-годишна възраст.
Органите на експертизата на работоспособността установяват трайно намалената работоспособност въз основа на медицинската документация и клиничен преглед на освидетелстваното лице. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1 към Наредбата. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до ...", процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към Наредбата.Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.
Резултатите от експертизата на трайно намалената работоспособност се установяват с експертно решение. То следва да съдържа волеизявление на експертния орган по следните въпроси:
а. факта на трайно намалената работоспособност. Той е от значение за възникването на правото на осигурително, застрахователно или социално плащане и на трудоустрояване. Органите на експертизата на работоспособността трябва да удостоверят, че е налице трайно намалена възможност за полагане на труд поради увреждане на здравното състояние в резултат на настъпване на осигурен социален риск или на застрахователно събитие по отношение на конкретно лице. Тази невъзможност се преценява с оглед на здравното състояние на лицето и на условията на труда;
б. степента на загубената работоспособност. Тя е от значение за размера на пенсията за инвалидност, на застрахователната сума, както и за някои социални помощи и услуги по Закона за интеграция на хората с увреждания и на Закона за социално подпомагане.
Степента на загубената работоспособност изразява възможността за използване на евентуалната остатъчна работоспособност на лицето. Тя се определя по медицински критерии спрямо работоспособността на здравия човек и се изразява в проценти спрямо работоспособността на здравия човек. Критериите за оценка на намалената работоспособност са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.). Процентите на трайно намалената работоспособност по повод увреждане, причинено от общо заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка (трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и др.), се определят поотделно. Когато процентът на трайно намалената работоспособност се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка със:
1. неправилна оценка при предишното освидетелстване;
2. допусната фактическа грешка;
3. други причини.
в. началната дата на загубата на работоспособността. Териториалната експертна лекарска комисия се произнася относно момента, в който е настъпила трайната неработоспособност. Той е важен за момента на възникване на правото на осигурително или застрахователно плащане, за началния момент на изплащането му и за определяне на неговия размер.
Дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност. Тя се определя въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето. Този момент може да бъде:
Първо - датата на прекратяване изплащането на обезщетението за временна неработоспособност по болничните листове. Това е случаят, когато преди освидетелстването от ТЕЛК осигуреният е бил в състояние на временна неработоспособност и е получавал обезщетение по краткосрочното обществено осигуряване, но временната неработоспособност е преминала в трайна.
Второ - определена въз основа на медицинската документация и здравното състояние на лицето към момента на освидетелстването му дата. Това правило се прилага, когато пострадалият не работи или не е ползвал отпуск за временна неработоспособност. В този случай ТЕЛК определя датата на инвалидизирането въз основа на преценката си от личния преглед на осигурения и на данните, отразени в неговата медицинска документация.
Трето - датата на освидетелстване от ТЕЛК. Така се постъпва, когато осигуреният работи или се намира в платен или неплатен отпуск.
Четвърто - датата на издаване на протокол от ЛКК. Такава дата на инвалидизиране се определя, когато няма необходимата медицинска документация и здравното състояние на лицето не позволява да се направи по-точен извод за датата на инвалидизирането му.
Пето - датата на постъпване на работа с по-ниска квалификация. Така се постъпва в случаите, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж.
Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му. При определяне на датата на инвалидизиране се взема предвид отпускът при временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, който лицето е ползвало на основание чл. 42, ал. 2 и 3 КСО.
Нова дата на инвалидизиране се определя:
1. на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили;
2. на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са поискали друг вид пенсия - от датата, на която е установена трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия;
3. на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им - от датата, на която са станали неработоспособни.
г. срока на инвалидността. Той може да бъде от 1 до 3 години и се определя в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено след изтичане на срока на инвалидизирането, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това.
При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността. Загубата на работоспособността се определя пожизнено за специално определени в Наредбата дефинитивни състояния, т. е. състояния, чието преодоляване е невъзможно - например загуба на едната ръка на ниво предмишница, двустранно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става и др.. При множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя от една до три години.
При лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно §2 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, постановените до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК, респективно НЕЛК, в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата.
д. необходимостта от чужда помощ. Такава необходимост се преценява за лицата с най-висока степен на загубена работоспособност - повече от 90 %. По изключение, тя се признава и на лица, които: не могат да се самообслужват в битово отношение (ставане, обличане, тоалет, хранене и др.) и да се придвижват самостоятелно; или са слепи; или са психично болни, които не могат да контролират действията си. При децата чужда помощ може да се определи и при намалени възможности за социална адаптация под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение. ТЕЛК и НЕЛК определят чужда помощ при децата, когато тя е обусловена от заболяванията, а не от възрастта им.
Срокът на "чуждата помощ" може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
Преценката за необходимостта от чужда помощ е от значение за отпускане на нарочна добавка към пенсията;
е. причинната връзка между увреждането на здравето, злополуката и условията на труда. Решение за причинна връзка се определя при освидетелстване за увреждане на здравето в изрично посочени в наредбата случаи. Тези случаи са:
Първо - трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. В този случай трябва да се установи връзката между увреждането на здравето и злополуката или между условията на труда и заболяването. Пред съответната комисия се представят: разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, а в случаите на нетравматично увреждане - протокол за разследване на злополуката, при професионална болест - протокол за разследване на ТП на НОИ. При непълноти в проучването на ТП на НОИ, ТЕЛК, респективно НЕЛК може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ. Не се считат за трудова злополука болести от каквото и да е естество, като: инфаркти, инсулти, епилепсия, душевни болести, артериосклероза, високо кръвно налягане, диабет.
Второ - определяне на военна инвалидност. Органите на медицинската експертиза на работоспособността се произнасят дали трайно намалената работоспособност се дължи на увреждане на здравето или смърт през време на военната служба. Последното обаче не е медицински, а правен въпрос и по него следва да се произнася осигурителният орган. Пред съответните комисии се представя решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение. Документ от командването на военната част- съответното поделение или военна болница, на която лицето е съдействало се представя, когато лицето направи искане за пенсия за военна инвалидност след уволняването си, без да са били освидетелствани от военна медицинска комисия.
Определената с решението на ТЕЛК или НЕЛК причинна връзка във връзка, по повод и през време на военната служба, има значение за отпускането на същото пенсия за военна инвалидност. При искане на наследствена пенсия за военна инвалидност за загинали или безследно изчезнали се представя удостоверение от командването на частта, на която са съдействали или в която са служили.
Трето - определяне на гражданска инвалидност. И за този случай се отнася казаното относно военната инвалидност - обстоятелствата, при които е пострадало лицето са юридически, а не медицински въпрос, поради което по тях не може да се произнася медицински орган. Необходимо е да се представи документ от органите на властта, когато лицето е пострадало или заболяло при изпълнение на служебни задачи на тези органи или документ от ведомството, където лицето е упражнило гражданския си дълг.
Четвърто - във връзка със сключена застраховка. Причинната връзка в тези случаи може да се търси между увреждането на здравето (смъртта) и застрахователното събитие;
При преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука и професионална болест, гражданска или военна инвалидност, ако се констатира, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не намаляват работоспособността им или намалената работоспособност, ако има такава, се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.
Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или следствие от заболяването, за което е приета причинна връзка.
ж. противопоказаните условия на труд. Преценката на тези условия е необходима, когато е налице остатъчна работоспособност на освидетелствания. ТЕЛК и НЕЛК, в решенията си определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица.
з. необходимостта от трудоустрояване. Тя се преценява в случаите, когато се преценяват и противопоказаните условия на труд. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява.
Лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка необходимостта от трудоустрояване.
При дефинитивни състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си.

ОРГАНИ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА
За установяване степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Органи на медицинската експертиза са лекуващите лекари (стоматолози), лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Лекуващия лекар (стоматолог), при извършване на експертизата на временната неработоспособност:
1. прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния;
2. вписва в личната амбулаторна карта (ЛАК) на болния при всеки преглед:
а) данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат в ЛАК;
б) своята преценка за работоспособността на болния ("работоспособен" или "неработоспособен");
в) номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност;
г) подписва се под посочените данни и поставя личния си печат;
3. описва болничния лист в контролния лист към ЛАК по следните реквизити: номер, начало и продължителност на временната неработоспособност, органа, който го е издал (лекуващ лекар или стоматолог, ЛКК, по решение на ТЕЛК), и диагноза;
4. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие че болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя, най-късно два работни дни от началото на разрешения отпуск;
5. трудоустроява работника с болничен лист, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес, но за не повече от един месец;
6. насочва болния към ЛКК, когато:
а) осигуреният е ползвал непрекъснат отпуск за временна неработоспособност в продължение на 7 календарни дни, разрешени от един или повече лекуващи лекари (стоматолози);
б) осигуреният е ползвал 40 дни отпуск за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично, от един или повече лекари; осигуреният декларира в ЛАК продължителността на отпуска по болест, ползван еднолично в една календарна година; в 40-дневния отпуск не се включват дните за временна неработоспособност поради бременност, раждане, осиновяване, лечение в чужбина и карантина;
в) състоянието налага продължителен отпуск по болест;
г) здравословното състояние на болния налага трудоустрояване за повече от един месец;
7. подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в ЛАК при насочване на болния към ЛКК по даден повод.
Личният лекар насочва болния към ТЕЛК, когато приема, че е налице трайно намалена работоспособност (намалена възможност за социална адаптация), която не е предшествана от временна неработоспособност. Насочването се прави с медицинско направление за ТЕЛК.
Освидетелстването се извършва само при представяне на документ за самоличност.
Лекарските консултативни комисии се разкриват в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател. Случаите с психични и очни заболявания и с гледане и придружаване на болно дете до 16-годишна възраст са обект само на специализирана ЛКК. Лекарските консултативни комисии към амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ разрешават отпуск по болест само за заболявания от техния профил. Те разрешават непрекъснат отпуск по болест до шестия месец от началото на отпуска, след което при необходимост насочват болния към ТЕЛК.
Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата:
1. за продължаване на отпуск по болест над 7 дни;
2. за трудоустрояване за повече от един месец;
3. за снабдяване с помощни средства, приспособления и съоръжения;
4. за професионално ориентиране;
5. чиито болнични листове са издадени еднолично и са обжалвани;
6. когато са подали жалба срещу лекуващия лекар (стоматолог) по повод неправилна оценка на работоспособността им и отказ да се издаде болничен лист;
7. за подготовка на документи и насочване към ТЕЛК при предхождаща временна неработоспособност;
8. за изготвяне на документи съгласно други нормативни актове.
Лицата се освидетелстват от ЛКК след представянето на документ за самоличност. Лекуващите лекари (стоматолози) подготвят всички необходими документи и докладват случаите на ЛКК, но не участват при вземането на решението.
Лекарските консултативни комисии насочват болните към ТЕЛК в следните случаи:
1. след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност;
2. преди изтичане на 180 дни отпуск, ако има признаци за настъпила трайна неработоспособност;
3. когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването;
4. когато лицето е трудоустроявано от ЛКК в продължение на две години и работоспособността му не е възстановена;
5. когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК.
Лекарската консултативна комисия насочва болните за освидетелстване от ТЕЛК с "Медицински протокол на ЛКК", към който се прилагат резултатите от направените изследвания. Лекарската консултативна комисия насочва болния към ТЕЛК не по-късно от 7 дни преди изтичането на отпуска по последния болничен лист.
Териториалните експертни лекарски комисии се откриват към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Те са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. В състава на всяка ТЕЛК задължително се включват: лекар - представител на съответното териториално поделение на НОИ, и представител на регионална дирекция за социално подпомагане. ТЕЛК са профилирани на общи- обща и общи ТЕЛК за кадрови военнослужещи към МО и държавни служители, и специализирани- специализирана ТЕЛК за очни заболявания, специализирана ТЕЛК за психични заболявания и специализирана ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания. В общите ТЕЛК работят лекари с призната специалност по една от следните медицински специалности: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, неврология, неврохирургия, урология, онкология.
В специализираните ТЕЛК работят лекари с призната специалност по профила на съответната ТЕЛК. При освидетелстване на деца до 16-годишна възраст в състава на ТЕЛК се включва и специалист по детски болести.
Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на:
1. временна неработоспособност;
2. трайно намалена работоспособност;
3. искане на застрахователи и на застраховани лица;
4. трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност;
5. определяне характера на заболяванията - професионален или общ;
6. други случаи, предвидени в нормативни актове.
Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът за освидетелстване започва да тече от тяхното представяне.
Решенията се връчват на лицата или на техни представители срещу подпис. В случай че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.
Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършват от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на молбите в РКМЕ. Това обстоятелство се доказва с документ за самоличност и удостоверение от общината. Изключение се допуска, когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение и не е в състояние да се яви пред ТЕЛК по района на постоянния или настоящия си адрес.Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, в болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар). Освидетелстването на лицето във връзка с обжалвани болнични листове се извършва от ТЕЛК по района на лечебното заведение, издало болничните листове.
В заседанията на ТЕЛК по покана на председателя могат да участват представители на работодателя, на организациите на и за хората с увреждания, както и други лица, имащи отношение по конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.
При снемането на анамнезата и при клиничния преглед на освидетелстваното лице участват само лекари.
В извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участват всички членове на ТЕЛК. При липса на единодушно становище експертното решение се подписва с "особено мнение" от специалиста, изразил мотивирано несъгласие с останалите членове на ТЕЛК. Експертните решения на ТЕЛК, подписани с "особено мнение", се изпращат в НЕЛК за окончателно решение. Към такива експертни решения се прилага писмена мотивировка на особеното мнение.
Териториалната експертна лекарска комисия може да вземе решение само по документи без преглед на лицата в случаите изброени в чл. 38 от Правилника.
Когато лицето страда от заболявания, изискващи участието на различни видове ТЕЛК (общи и специализирани), експертното решение се постановява от последната ТЕЛК, в която се е явило лицето. Останалите дават консултативно мнение, оформено в експертно решение. Консултативното мнение не подлежи на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
Националната експертна лекарска комисия е здравно заведение, със седалище в гр. София. Тя осъществява диагностични, експертни, профилактични и контролно-методически функции по проблемите на експертизата на работоспособността. В структурата на НЕЛК специализирани лекарски състави по вътрешни, сърдечно-съдови, нервни, психични, ортопедо-травматологични, хирургични, очни, белодробни и ушни, носни и гърлени болести. В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар - представител на НОИ. При освидетелстване на лица до 16-годишна възраст в съставите на НЕЛК се включва педиатър, а при обсъждане характера на заболяването (професионален или общ) - специалисти по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести.
Специализираните състави на НЕЛК:
1. разглеждат и решават:
а) обжалваните решения на ТЕЛК;
б) немотивираните решения на ТЕЛК, установени при контролно-методическите проверки в РКМЕ и при други обстоятелства;
в) решенията на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността;
2. оказват методическа помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ТЕЛК;
3. участват в разработването на нормативната уредба относно експертизата на работоспособността;
4. провеждат обучение на работещите в ТЕЛК;
5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в НЕЛК по реда на чл. 31, ал. 4; освидетелстване на лица на място може да се извърши и по преценка на директора на НЕЛК;
6. участват в проверки по експертизата на временната неработоспособност в лечебните заведения в страната;
7. оказват методическа помощ и контрол на дейността на РКМЕ; извършват проверки на медицинската документация, която се съхранява в медицинските експертни досиета на лицата;
8. отказват откриване на процедура при недопустимост на жалбата;
9. прекратяват процедурата в НЕЛК за лицата по чл. 48, ал. 2.
Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. При временна неработоспособност този срок е 15 дни. Националната експертна лекарска комисия може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти. В случаите, когато се провеждат допълнителни амбулаторни или болнични изследвания или се изискват допълнителни документи, срокът за произнасяне започва да тече от датата на получаването им.
Националната експертна лекарска комисия се произнася с експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави.
Националната експертна лекарска комисия може да се произнася въз основа на медицинската и друга документация без клиничен преглед в случаите по чл. 38 от Правилника. По изключение НЕЛК може да се произнесе по документи, когато случаят не налага клиничен преглед на лицето и не са необходими нови данни и документи.
Когато дадено лице, обжалвало решение на ТЕЛК, не се яви за преглед и медицинската документация не е достатъчна, за да се вземе решение, процедурата се прекратява с разпореждане и медицинската документация се връща в РКМЕ.
Националната експертна лекарска комисия може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението, да го отмени и да издаде ново решение, както и да го обяви за нищожно.
Националната експертна лекарска комисия изпраща по един екземпляр от своето решение на освидетелстваното лице, на Националния център за здравна информация, на ТП на НОИ, на работодателя, ако лицето работи, и на други организации съобразно конкретния случай. По един екземпляр от решението остава в медицинското експертно досие на лицето и в архива на НЕЛК, където се съхранява 40 години.
Експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, на която са записани номерът и датата на експертното решение.
Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са структурни звена на Регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ). Тя съхранява и медицинските експертни досиета на освидетелстваните лица. Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, на които е определен процент на трайно намалена работоспособност, се съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК), а на всички останали лица - 5 години.
Лицата подават молба-декларация по образец в РКМЕ за:
1. освидетелстване;
2. редовно преосвидетелстване, когато, служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК;
3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка;
4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;
5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове.
Лицата подали молби се явяват за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия след служебно повикване.
Заедно с молбата-декларация се представят и медицинска документация, доказваща здравословното им състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване - и протокол на ЛКК (направление от личния лекар).
Документите за освидетелстване или преосвидетелстване се изпращат на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.
За контрол върху актовете, издавани от органите за експертиза на временната неработоспособност, към регионалните центрове по здравеопазване се създават регионални съвети. Регионалният съвет включва представители на РЦЗ, териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК. По предложение на заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.
Регионалният съвет извършва и служебни проверки на не по-малко от 2 на сто от издадените на територията на съответната област решения за временна неработоспособност, избрани по случаен признак. При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК).

МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
По смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания, “човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 сто.
Законът за социално подпомагане си служи с термина " Лица с трайни увреждания ". По смисъла на § 1 от допълнителниелните разпоредби към същия, “лица с трайни увреждания” са лицата с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
През последните три години беше създадена и влезе в сила нова правна уредба на експертизата на работоспособността. Нейното начало беше поставено със Закона за здравето (ЗЗдр) от 2004 г. (ДВ, бр. 70 от 2004 г.), в сила от 01.01.2005 г.
Законът за здравето очертава основните елементи на правната уредба на експертизата на работоспособността. В глава четвърта, раздел IV той установява органите, основните принципи на осъществяването и реда за обжалване на актовете относно експертизата. В изпълнение на законовата делегация през 2005 г. Министерският съвет прие подзаконовите актове, които уреждат експертизата на работоспособността. Това са Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПМЕР), приет с ПМС № 97 от 2005 г. (наричан по- нататък в изложението за краткост “Правилника”), и Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), приета с ПМС № 99 от 2005 г.. Двата акта са обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 47 от 2005 г. (наричана по- надолу в изложението за краткост “Наредбата”).

Пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
- Предпоставки за възникване на правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест
Както беше вече подчертано, двата вида пенсии за инвалидност, свързани с трудовата дейност, се разграничават единствено по факта каква е причината, довела до настъпването на инвалидността дали това е осигурителният риск “общо заболяване” или “трудова злополука и професионална болест”. Този факт, разбира се, обуславя и известни различия при двата вида пенсии. Общите белези бяха вече посочени при коментара на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. Тук ще бъдат представени предимно разликите между тях. На първо място правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква единствено при наличието на загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, настъпила в резултат на трудова злополука или на професионална болест. При този вид пенсии няма никакво значение подължителността на осигурителния стаж. Той не се взема предвид нито при преценката на правото на пенсия, нито при определяне на нейния размер. И това е съвсем обяснимо, като се има предвид професионалният характер на тези социални рискове. Важно е обаче ясно да бъдат разграничени случаите, при които инвалидността настъпва в резултат на общо заболяване и в резултат на трудова злополука и професионална болест, именно поради по-благоприятните правни последици за осигуреното лице по отношение на пенсионните му права. Затова Кодексът за социално осигуряване съдържа ясни и точни определения на тези две понятия. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл. 55, а понятието “професионална болест” в чл. 56 от кодекса.
Съгласно тези разпоредби “трудова злополука” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
Редът и критериите за установяване на трудовите длополуки и професионалното заболяване е уредени в глава пета от КСО и в отделни наредби.
Пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се отпуска на лица, които работят по трудови и служебни правоотношения, ако отговарят и на останалите визирани в кодекса условия, тъй като те са задължително осигурени за тези социални рискове. Ето защо няма основание за отпускане на такъв вид пенсия на лица, които се осигуряват задължително само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В случай, че тези лица загубят работоспособността си 50 и повече на сто, те ще получат пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако отговарят и на останилите изисквания за наличие на определен осигурителен стаж.
По наличието на причинна връзка между заболяването (смъртта) и условията на труд, описани в досието за злополука (професионална болест) или в заместващото го съдебно решение, се произнася Териториалната експертна лекарска комисия, респективно Националната експертна лекарска комисия.
Въпросът за пораждане на правото при пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е разгледан вече при общите постановки на двата вида пенсии за инвалидност.
При пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест също важи правилото, че се отпускат за срока на инвалидността, определен в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), с изключение на пенсиите на лицата, навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които се отпускат пожизнено.

- Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука
Втората разлика при пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е при определяне на нейния размер. Правната уредба на този въпрос се съдържа в чл. 79 КСО. Съгласно този текст размерът на личната пенсия за трудова злополука и професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО до датата на инвалидизиране и по определени коефициенти, които са различни в зависимост от степента на загубената работоспособност, а именно:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,4;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,35;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,30.
В кодекса е определен и долен праг на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, като същата не може да бъде по- малка от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса, който с Постановление на министерски съвет № 180 от 20 юли 2006 година е определен в размер на 85 лева;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса.
Тук отново правят впечатление еднаквите принципи, по които се определят размерите на пенсиите за трудова дейност - средномесечен осигурителен доход за страната, индивидуален коефициент на лицето. При пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест единствената разлика е, че осигурителният стаж не оказва никакво влияние върху размера им, както беше вече подчертано. В случаите обаче, когато осигурените лица имат повече осигурителен стаж, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от кодекса. Съгласно този текст размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване (където се взема предвид и осигурителният стаж на лицето).

???Интерес представлява разпоредбата на алинея 5 на § 4 от КСО, създадена със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване обнародван в ДВ, бр. 38 от 03.05.2005 г.. Според нея до 31 декември 2006 г. лицата, които имат най-малко 10 години осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от кодекса, а именно: работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство и за които една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, на които е отпусната пенсия за трудова злополука или професионална болест за намалена работоспособност над 70,99 на сто във връзка с извършваната работа при тези условия, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 45 години.
Посоченият текст дава право на пенсия на визираните лица, без да отговарят на условията по ал. 2 на § 4 от ПЗР на КСО не се изисква наличие на определения сбор от осигурителния стаж и възрастта 90. Необходимите условия са: навършена 45-годишна възраст и най-малко 10 години осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3 от кодекса.
Разпоредбата влиза в сила от 7 май 2005 г. Когато правото на пенсия се е породило преди тази дата, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 5 се отпуска от 7 май 2005 г., ако лицето е прекратило осигуряването си към тази дата, и заявлението е подадено в ТП на НОИ в 6-месечен срок. Ако този срок е пропуснат, пенсията се отпуска от датата на заявлението.
Важно е да се знае, че осигурителният стаж по чл. 104, ал. 3 от кодекса (десет години) следва да е положен преди отпускането на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Освен това, ако пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест е отпусната при процент намалена работоспособност под 70,99 на сто, лицето няма право на пенсия по условията на § 4, ал. 5, независимо, че впоследствие при преосвидетелстване е определена намалена работоспособност повече от 70,99 на сто.

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване
- Предпоставки за възникване право на пенсия за инвалидност
Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел втори на Глава шеста от Кодекса за социално осигуряване. В посочения раздел на кодекса се съдържат правилата относно правото и размера както на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, така и на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Общият белег между тях освен инвалидността е, че и двата вида пенсии са пенсии, свързани с трудовата дейност на хората. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Право на пенсия за инвалидност имат лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.И при двата вида пенсии за инвалидност намалената работоспособност се установява от едни и същи органи това са органите на експертизата на работоспособността териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Общи правила по отношение и на двата вида пенсии законодателят е придвидил по отношение пораждане правото на пенсия и срока, до който се изплащат те. Основният принцип е, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа - от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Следва да се има предвид, че инвалидността е състояние, което се установява от посочените органи за определен срок. Това е и срокът, за който се изплаща пенсията за инвалидост. След изтичане на посочения в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) срок пенсионерът се явява на преосвидетелстване и експертните органи правят отново оценка на неговата работоспособност. Съобразно тази експертна оценка е възможно пенсията да продължи да се изплаща в същия размер, да се повиши или намали в зависимост от това дали е увеличен или намален процентът на загубена работоспособност, както и да се прекрати изплащането й, ако се установи, че степента на намалена работоспособност е под 50 на сто, което означава, че отпада правното основание за получаването й. Единствено изключение от това правило законодателят е направил само по отношение на лицата, които са навършили възрастта изискуема за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от кодекса- техните пенсии се отпускат пожизнено.
* При определяне на нова дата на инвалидизиране на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили, правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него. На лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им, за нова дата на инвалидизиране се определя датата, на която са станали неработоспособни и спрямо тази дата се определя правото и размерът на пенсията при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него.

След тези най-общи постановки, които се отнасят до всички видове пенсии за инвалидност, по-нататък ще бъдат разгледани специфичните особености на всеки вид пенсия.
Основната предпоставка, която следва да е налице, за да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както беше вече посочено, е лицето да има загубена работоспособност (инвалидност) поради общо заболяване 50 и над 50 на сто. Загубената работоспособност под 50 на сто (може и да е трайна) е факт, който е ирелевантен в пенсионното право. Второто условие, което законодателството поставя по отношение на този вид пенсии, е да е налице определен осигурителен стаж. Това изискване е диференцирано според възрастта на осигуреното лице, а не според степента на намалената работоспособност. Изискването за минимален осигурителен стаж е уредено в чл. 74 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. над 30-годишна възраст - 5 години;
Това условие се преценява към началната дата на инвалидността, т.е. определената от компетентните медицински органи дата на инвалидизиране. Специални правила по отношение правото на пенсия законодателят е предвидил по отношение на слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа, за които е необходимо да имат една година осигурителен стаж до датата на заявлението за пенсия. По същия начин е уредено правото на пенсия и на инвалидите по рождение и с придобита инвалидност до постъпването им на работа.
Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга.
През 2004 г. беше направено изменение и допълнение в правната уредба на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, едно от които е създаването на ал. 3 в чл. 74. Според този текст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Важен момент в правната уредба на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване е началният момент на пораждане на правото. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите до постъпването им на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа- от датата на заявлението за отпускане на пенсия. Към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 от КСО.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията за инвалидност поради общо заболяване се отпуска от датата на инвалидизиране, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в шестмесечен срок от тази дата. В противен случаи пенсията ще се отпусне от датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ. Това е общият принцип, съобразно който се преценява началната дата на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
Алинея втора от тази разпоредба, регламентира хипотеза при която не се прилага това общо правило. Съгласно тази алинея, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Алинея втора на чл. 94 от КСО е създадена през 2004 год. Целта на тези промени е да се защитят правата на инвалидите, които поради дългото време на приключване на процедурата при освидетелстване, загубваха правата си на пенсия за минало време поради прилагането на чл. 94 от КСО и визирания в него 6-месечен срок.
Като се има предвид всичко казано дотук по отношение пораждане на правото на пенсията за инвалидност и началната дата на нейното отпускане, може най-общо да се направи следният извод: когато заявлението заедно с необходимите документи е подадено в ТП на НОИ в шестмесечен срок от датата на инвалидизиране, пенсията се отпуска от датата на инвалидизиране. Прилага се общият принцип на чл. 94, ал. 1 от КСО. При положение че шестмесечият срок по чл. 94 е пропуснат, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако заявлението заедно с необходимите документи е подадено в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО. Ако е пропуснат едномесечният срок от влизане в сила на експтертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ, съгласно чл. 94, ал. 1от КСО.

- Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Преди всичко следва да се отбележи, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. бяха извършени промени в Кодекса за социално осигуряване, едно от които е промяната в чл. 75, който урежда начина за определяне размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Според това изменение размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Новото в посочения текст е, че както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст, така и при пенсиите за иналидност поради общо заболяване, в размера им ще участват и месеците осигурителен стаж.
Изменението на текста влиза в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”, или от 27.12.2005 г. и се прилага при отпускане на пенсии за инвалидност поради общо заболяване с начална дата след 26.12.2005 г.
Съгласно разпоредбата на алинея 2 на чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68- навършената възраст,съгласно кодекса при която се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от кодекса, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса, който с Постановление на министерски съвет № 180 от 20 юли 2006 година е определен в размер на 85 лева.
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО;
На лицата до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 от кодекса. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 – 77 от кодекса.
Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 – 6 от КСО до датата на инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - от датата на заявлението за отпускане на пенсия.
Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от предходните съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
С изменението на чл. 75 от КСО и като се имат предвид разпоредбите на чл. 76 и 77 от същия, може да се направи изводът, че в основни линии формулата за определяне размера на пенсиите за инвалидност е една и съща както и при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Единствената разлика е, че при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване оказва влияние и така нареченият “дарен стаж”, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от кодекса.
При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава. Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.

Пенсии за осигурителен стаж и възраст
В настоящото изложение, което е насочено към хората с увреждания, няма да се спираме подробно на този вид пенсия. Пенсиятя за осигурителен стаж и възраст е основният вид пенсии, които се отпускат в съответствие с изискванията на кодекса. Субектите, които имат право на този вид пенсия, както и условията за отпускането им, са посочени в чл. 68 и чл. 69 от Кодекса за социално осигуряванe. Като предпоставка за отпускането на този вид пенсия се поставя навършването на определена възраст и наличието на определено количество осигурителен стаж включително и измерен чрез така наречените “точки”. Може да се каже определено, че като общ белег за тези пенсии кодексът поставя условието те да се отпускат на осигурените лица.

ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
Кодексът за социално осигуряване урежда всички видове пенсии, които се отпускат в Република България, предпоставките за тяхното отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, прекратяване, както и пенсионното производство и начините за изплащането им. В съотвествие със структурата на правната система в България са създадени и подзаконови нормативни актове, които допълват и детайлизират правната уредба в кодекса. Най-важни от тях са Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, Наредбата за катогеризиране на труда при пенсиониране и Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагането й, както и новата Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. на управителя на НОИ за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник.
Пенсията представлява периодично парично плащане от фондовете на общественото осигуряване, което замества загубения трудов доход при настъпване на риска старост, общо заболяване, трудова злополука, професионална болест или смърт. Нашето осигурително законодателство предвижда обаче при определени условия да се отпускат и пенсии, които не зависят от участието на лицата в трудовия живот и задължението им да внасят осигурителни вноски, т. е. без значение е дали те са осигурени.
Следващото нещо, което трябва да се знае, е, че правото на пенсия не се погасява по давност съгласно чл. 105 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). След пораждането му то може да бъде упражнено от носителя му в неограничен срок от време. Друг е въпросът, че когато пенсията не е поискана в предвидения от кодекса срок (6 месеца от възникване на правото), тя се отпуска от датата на заявлението. Следователно този срок погасява самото плащане за минало време, но не и самото право.
І. Пенсии, свързани с трудова дейност
Пенсиите, които са свързани с трудовата дейност и зависят от участието на лицата в осигурителния процес, са:
1. Пенсия за осигурителен стаж и възраст
2. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване
3. Пенсия за трудова злополука или професионална болест
4. Наследствени пенсии

МЕСЕЧНА ДОБАВКА ЗА ДЕТЕ С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ
Нормативно този въпрос е уреден в чл. 43 и 45 от Закона за интеграция на хората с увреждания и членове от 35 до 37 включително от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Правото да се получава такава добавка възниква от установяването от органите на медицинската експертиза на работоспособността на трайно увреждане. Датата на инвалидизиране се определя едновременно с установяване на процента намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация. Това право се създава с приемането на Закона за интеграция на хората с увреждания, който влиза в сила на 01.01.2005 год., поради което не може да се иска изплащането на такава добавка за период преди тази дата.
Дете с трайни увреждания е това, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.
Право да получават месечна добавка за деца с трайни увреждания до навършване на 18-годишна възраст на детето и до завършване на средното му образование, но не по-късно от 20-годишна възраст имат родителите /осиновителите, които отглеждат деца с трайни увреждания и семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Това право е лично, а отказът от него и прехвърлянето му са недействителни.
За да бъде отпусната помоща, лицето което има право да получи такава добавка подава до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес молба-декларация по образец. За отпускането на тази добавка не се изисква социална оценка.
Към молбата се прилагат следните документи: копие от удостоверение за раждане на детето, удостоверение за постоянен или настоящ адрес на детето, копие от експертно решение за определяне на намалената възможност за социална адаптация, уверение от учебното заведение, че детето с трайно увреждане, навършило 18 години, продължава своето образование (изисква се само за деца, навършили 18 години, до навършване на 20 години), административен или съдебен акт за настаняване на детето в семейството на роднини или близки или в приемно семейство. При подаване на молбата се представя и личната карта за справка.
В 20-дневен срок от подаване на молба-декларацията директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане. Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба-декларацията, в 7-дневен срок от издаването й. Заповедта, с която се отказва отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане, задължително се мотивира. Същата представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в четиринадесет дневен срок от съобщаване за издаването.
Месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, в който е подадена молба-декларацията, а се изплаща през следващия месец. Правоимащите лица получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите "Социално подпомагане". Изплащането на добавката може да се извършва по касов и по безкасов път.
Правото на месечна добавка за деца с трайни увреждания се погасява в срок 3 години, считано от края на месеца, за който се отнася.
Лицата имащи право на такава месечна добавка, могат да я поискат и за минало време.
Изплащането на месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1- во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. Основания за прекратяване изплащането на месечната добавка за дете с трайно увреждане са: навършване на 18- годишна възраст на детето, завършване на средното му образование, но не повече от 20- годишна възрасаст и прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Месечната добавка за дете с трайно увреждане се спира и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
При преосвидетелстване на дете с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, при условие че няма промяна в степента на определяне на намалена възможност за социална адаптация, ако се подаде молба-декларация в едномесечен срок от издаване на новото експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Когато молбата е подадена след изтичане на посочения срок, правото на месечна добавка възниква от 1-во число на месеца в който е подадена новата молба-декларация. Промяната в степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация би могла да бъде повод за прекратяване на месечната добавка в случаите, в които има намаление на степента на трайно увреждане до процент, за който отпускането на съответната месечна добавка не е предвидено. В случаите, в които степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация е увеличена няма основания месечната добавка да бъде прекратена.
В случай, че децата с трайни увреждания са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечната добавка, за периода на престоя им в тях.
Месечните добавки по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания са освободени от данъци и такси, и от тях не могат да се правят удръжки.
Недобросъвестно получените средства за месечни добавки подлежат на възстановяване с лихвата по реда за събиране на държавните вземания, а лицата, получили недобросъвестно добавки, се лишават от тях за срок от една година.

МЕСЕЧНА ДОБАВКА ЗА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ
Добавката заменя целевите социални помощи за транспортно обслужване, телефонни услуги и балнеолечение на инвалидизирани лица по отменените чл. 21, 22 и 24 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като принципно се отличава от тях по своите предпоставки и ред за отпускане.
Тя се отпуска за покриване на допълнителните разходи за:
- транспортни услуги;
- информационни и телекомуникационни услуги;
- обучение;
- балнеолечение и рехабилитационни услуги;
- диетично хранене и лекарствени средства;
- достъпна информация;
- задоволяване на други основни жизнени потребности.
Общият й размер е сбор от добавките, предвидени за всеки от гореизброените разходи, които се отпускат на конкретното лице според вида и степента на увреждането и индивидуалните му потребности. База за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет. Гарантираният минимален доход е нормативно определен размер средства, който се използва като база за определяне на социалните помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на нуждаещите се лица съобразно тяхната възраст, здравословно и имуществено състояние, семейно положение. С Постановление на Министерския съвет № 51 от 29.03.2005 г. бе определен нов размер на гарантирания минимален доход, който е 55 лева и влиза в сила от 01.06.2005 год.
Видът и степента на увреждането, при които на едно лице може да се отпусне месечна добавка за определен вид допълнителен разход, са посочени в глава V, раздел I на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Добавката е диференцирана, представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за: транспортни услуги; нформационни и телекомуникационни услуги; обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги; диетично хранене и лекарствени средства; достъпна информация; задоволяване на други основни жизнени потребности.
Право да получават месечни добавки за социална интеграция имат:
1. Месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги е в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход за страната, определен с постановление на Министерския съвет или 8. 25 лева. Същата се предоставя на: лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност; лица с трайни увреждания със заболявания на долните крайници; деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.
2. Месечна добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги е в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход за страната или 11 лева, и се предоставя на: лица с трайни увреждания над 16-годишна възраст с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ; деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация. Добавката може да се ползва за покриване на разходите за издръжката на личен стационарен телефонен пост на лицето с увреждане., както и за закупуване на фонокарти, ползване на интернет-услуги, мобилни телефони и други подобни.
3. Месечна добавка за обучение е в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход за страната или 11 лева, и се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица с трайно намалена работоспособност, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Тази добавка не може да се ползва от: лицата, които се обучават в специални училища; лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта. Добавката за обучение се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението.
4. Добавка за балнеолечение и рехабилитация се изплаща веднъж в годината на: лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност; деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и военноинвалиди. Право на такава добавката имат и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато придружават правоимащото лице при същите условия и размер. Тази добавка се ползва, ако не се получава на друго законово основание. Добавката за балнеолечение и рехабилитация се изплаща от съответната дирекция за “Социално подпомагане” по постоянен адрес, след представяне на разходооправдателен документ за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. Същата е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи за извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги.
5. Месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход за страната- 8. 25 лева, се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица с трайно намалена работоспособност при наличие на медицинско предписание от лекар специалист по съответното заболяване или от личния лекар, въз основа на предписаното в рециптурната книжка от лекаря- специалист. В медицинския документ за лекарствените средства следва да бъде отбелязано дали лицето ползва лекарства напълно или частично платени от Националната здравно- осигурителна каса, или изцяло ги заплаща.
6. Месечна добавка за достъпна информация в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания с намалена работоспособност или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация. Тази добавка се дава за лицата, които ползват специални средства за глухи и слепи - телефони, компютри с брайлова азбука, усилватели и др.
7. Месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности – наем за общинско жилище, се предоставя на самотни лица с трайни увреждания с намалена работоспособност, ако настанителната заповед е на тяхно име. Добавката се изплаща от дирекцията за “Социално подпомагане” по постоянен адрес на правоимащото лице след представяне на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост.
Всички добавки могат да се предоставят, при условие че лицето не ползва помощи и преференции за същите разходи по реда на друг закон, а не в наредба, заповед, указателно писмо и др. подобни.
Правото на месечни добавки е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.
Наличието на увреждане от съответния вид и степен обаче само по себе си не е достатъчно, за да се отпусне добавка за социална интеграция. Необходимо е да се преценят индивидуалните потребности на лицето, което става въз основа на изготвена от съответната дирекция "Социално подпомагане" социална оценка.
Месечната добавка за социална интеграция се отпуска по молба-декларация по утвърден образец, който може да бъде получен от дирекция “Социално подпомагане”. Надлежно попълнената и подписана молба- декларация се подава от правоимащото лице или упълномощено от него лице, до дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. При подаването на молбата се представя и документ за самоличност на титуляра на молбата. Той е необходим само за справка и проверка на данните, попълнени в молбата, която се осъществява при самото подаване и се връща веднага на приносителя.
Молба-декларация за ползване на правото за получаване на месечна добавка за транспортни услуги, месечна добавка за информационни и телекомуникационне услуги, месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства, месечна добавка за достъпна информация и месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности се подава еднократно за срока на социалната оценка.
Молбата-декларация за получаване на месечна добавка за обучение сеподава от началото на месеца на започване на обучението.
Молбата-декларация за получаване на месечна добавка за за балнеолечение и рехабилитация се подава в едномесечен срок след реализиране на правото и приложени към нея разходооправдателни документи.
Към молбите за отпускане на посочените по- горе месечни добавки за социална интеграция се прилагат копия от: социалната оценка на лицето, експертното решение от ТЕЛК или НЕЛК и в зависимост от вида на добавката- копие на акт за раждане за деца до 16-годишна възраст, разходооправдателен документ за проведено балнеолечение и рехабилитация в случаите по чл. 28 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания, медицинско предписание от лекар специалист на диетично хранене и лекарствени средства в случаите по чл. 29 от правилника и настанителна заповед в случаите по чл. 31 от правилника. При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.
В 20-дневен срок след подаването на молба- декларацията социален работник изготвя предложение до директора на дирекция “Социално подпомагане” за отпускане или отказ на добавката. По една молба- декларация се издава една заповед за отпускане и/или отказ на месечни добавки, независимо от броя им. Заповедта за отпускане или отказ на месечната добавка за социална интеграция се издава в 7-дневен срок от предложението, от директора на дирекция “Социално подпомагане” или упълномощено от него лице, след преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка. Индивидуалните потребности на всеки правоимащ се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика.
Отказът задължително следва да бъде мотивиран. Издадената заповедта се съобщава писмено на лицето, подало молба- декларацията, в 7-дневен срок от издаването й. Същата може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, нямат право да получават добавката за социална интеграция за периода на престоя си в тях.
Добавката за социална интеграция се отпуска от първо число на месеца, през който е подадена молбата- декларация. Изплащането на добавката може да се извършва по касов и безкасов път. Налице е възможност добавката да се получава добавката на домашен адрес. При подаване на молбата за отпускане на месечните добавки за социална интеграция лицата следва да вписват на ръка желания от тях начин за изплащане на добавките.
Вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция се погасяват в срок 3 месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят.
Месечните добавки са освободени от данъци и такси и от тях не могат да се правя удръжки. Недобросъвестно получените средства за месечни добавки подлежат на възстановяване с лихвата по реда за събиране на държавните вземания, а лицата, получили недобросъвестно добавки, се лишават от тях за срок от една година.
Месечната добавка за социална интеграция се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й.
Добавката се прекратява в случаите, изчерпателно изброени в чл. 34, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, а именно:
1. извършване на нова социална оценка и липса на предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция;
2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната.
Спирането и възобновяването на месечната добавка за социална интеграция също се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице
В случаите, в които е налице преосвидетелстване или промяна в потребностите на лицето с увреждания, свързани със социалната му интеграция, е редно да се подаде и молба за извършване на нова социална оценка. Няма пречки в подобни случаи да бъдат подадени едновременно двата вида молби - за оценката и за добавката. По принцип социалната оценка се издава със срок, равен на този, валиден за решението на ТЕЛК/НЕЛК, а в случаите когато последният е пожизнен, оценката се определя за срок от 5 години.

ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания, се уреждат със Закона за интеграция на хората с увреждания в сила от 01.01.2005 год. и правилника за неговото прилагане. Целта на закона е да създаде условия и гаранции за равнопоставеност и недискриминация, за упражняване на правата, социална интеграция, интегриране в работната среда и всестранна подкрепа на хората с увреждания. За постигането на тези цели са обособени основните жизнени области за интеграция и са предвидени съответни мерки в рамките на всяка от тях. За постигането на тези цели са обособени основните жизнени области за интеграция и са предвидени съответни мерки в рамките на всяка от тях. Една от областите за интеграция на хората с увреждания е социално-икономическата защита. Нейната уредба в раздел V на Закона за интеграция на хората с увреждания включва редица помощи и облекчения с икономически характер. Между тях е месечната добавка за социална интеграция по чл. 42 от закона.
По смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания, “човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 сто. Необходимо е то да притежава експертно решение от съответния орган на медицинската експертиза - ТЕЛК/НЕЛК, в което е установена степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.
Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. От месечните добавки и помощи не могат да се правят удръжки.
Недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от тези добавки и помощи за срок една година.
Месечните добавки и помощите по чл. 42, 43 и чл. 44, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗИХУ се освобождават от данъци и такси.

Специфични правила за труда на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия :

Съгласно разпоредбата на чл. 316, ал. 1 от Кодекса на труда, Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители- цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.
Трудът на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност се нормира и заплаща по норми и разценки за здрави работници. Когато за даден вид работа няма норми за здрави работници, те се изработват по аналитичен метод чрез наблюдения върху труда на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност и със съответна корекция се превръщат в норми за здрави работници.
При надомна работа трудовите норми, съставени за цехови условия на труда, могат да се прилагат с корегиращи коефициенти К до 1,20 върху нормите за време или К до 0,8 върху нормите за изработка съобразно различието в организационно-техническите условия. Конкретният размер на коефициента се определя от ръководителя на предприятието, към което се числи звеното, по предложение на комисията по рехабилитацията.
На трудоустроени работници или служители с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност освен изработеното по трудови норми и разценки за здрави работници или служители се заплаща допълнително месечно възнаграждение, чийто размер зависи от степента на намалената работоспособност, както следва:
1. с над 90 на сто трайно намалена работоспособност - от 40 до 60 на сто;
2. със 71 до 90 на сто трайно намалена работоспособност - от 30 до 50 на сто;
3. с 50 до 70,99 на сто трайно намалена работоспособност - до 30 на сто.
Размерът на допълнителното възнаграждение по предходната алинея в зависимост от степента на намалената работоспособност се определя в проценти поотделно за всяко лице при постъпването му на работа от комисията по рехабилитация в предприятието, включително и за лицата, гледащи лица с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, включително деца на възраст до 16 години с над 90 на сто трайно намалена работоспособност (социална адаптация).
Допълнителното възнаграждение се изплаща от средствата за рехабилитация и влиза в брутното трудово възнаграждение.То се изчислява:
1. за работещите в предприятието - в процент от месечната заплата за действително изработеното време;
2. за работещите надомно - в процент от условната месечна заплата. Условната месечна заплата се получава, като възнаграждението за изработеното за месеца по норми и разценки за здрави работници се разделя на дневната ставка, намалена с процента на загубената работоспособност и получените работни дни се умножават по дневната ставка.
В размера на месечното възнаграждение, според изработеното се включва и полученото от надомниците възнаграждения за получаване в предприятието на суровини, материали, полуфабрикати, заготовки и др. и за предаване на готовата продукция в предприятието.
При работа по колективни трудови норми средното изпълнение на трудовите норми заедно с процента на намалената работоспособност се отчита:
1. при колективи от работници попадащи в една и съща група- средното изпълнение на трудовите норми от колектива заедно с индивидуалния процент на намалената работоспособност;
2. при колективи от работници попадащи в различна група- средното изпълнение поотделно за работниците или служителите от всяка група заедно с индивидуалния процент на намалена работоспособност.
На новоприетите работници или служители с над 50 на сто загубена работоспособност, които не изпълняват определените им трудови норми, се заплаща основното трудово възнаграждение, но за не повече от 3 месеца. След този период те получават трудово възнаграждение според изработеното и допълнителното възнаграждение за намалена работоспособност.
Аналогично е заплащането и на новоприетите работници или служители с над 50 на сто загубена работоспособност през времето на задължителното обучение, но за не повече от 3 месеца.
Във всяко специализирано предприятие за трудоустроени работници се образува комисия по рехабилитацията в състав: председател - длъжностно лице от предприятието, определено от неговия ръководител, и членове - органа по безопасност и здраве при работа, представител/представители на работниците или служителите (а за ТПК на инвалиди - председателят на комисията по социалната дейност), обслужващият лекар и социалният работник или служител. При необходимост ръководителят на предприятието може да включва в състава на комисията и други длъжностни лица от предприятието.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Законът не определя с точна дефиниция понятието "трудоустрояване". Съгласно чл. 314 на КТ, под трудоустрояване би следвало да се разбира, преместването на работник или служител, който не може да изпълнява възложената му работа поради болест (общо заболяване или професионална болест) или трудова злополука, на друга подходяща работа, която е съобразена с направените предписания на здравните органи. В този смисъл е налице намалена работоспособност, която от фактическа гледна точка е част от същността на трудоустрояването и негова предпоставка. Другата част от трудоустрояването е свързана с изпълнението на друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Преместването е последица от заболяването или трудовата злополука, но фактически с осъществяването му завършва фактическия състав на трудоустрояването.
Трудоустрояването има защитен, социален характер и в този смисъл можем да направим извода, че институтът на трудоустрояването има социално предназначение.

Ред за осъществяване
Процедурата се осъществява последователно от различни лица.
Първоначално относно наличието на предпоставките следва да се произнесе здравен орган, с така нареченото предписание. Предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Лекуващият лекар или стоматолог трудоустроява за срок до 1 месец, а ЛКК - до 6 месеца. Този срок може да бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща на ТЕЛК, която се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването.
Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа.
В решението на здравните органи се посочват противопоказаните условия на труд и здравните органи са тези, които решават дали работникът или служителят може да продължи да изпълнява същите си задължения, при облекчени условия, или да бъде преместен на по-лека работа. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи по смисъла на чл. 317 от КТ, е болничен лист за трудоустрояване,
Установяването на намалената работоспособност се извършва по реда на Наредбата за медицинските експертизи и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
В предписанието, здравният орган отразява:
- здравното състояние на лицето;
- процентът на изгубена работоспособност;
- времето за трудоустрояване;
- прави се предписание относно работата, която не може да се изпълнява.
При вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация - представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.
Предписанията за трудоустрояване от лекуващия лекар и ЛКК се издават до 7 дни от деня на прегледа. Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в срок до 20 дни от датата на постъпването на документите. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е до 10 дни.
За всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК (НЕЛК) е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя, до лицата, до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и до Националния център за здравна информация.
След издаване на предписанието възникват задължения, както за работника/ служителя, така и за работодателя. Работникът/ служителят, трябва да не изпълнява работата, за която се е договорил, а работодателят да не допуска трудоустроения на тази работа, да го премести на друга или да облекци условията на същата.
С експертното решение за констатирана трайно намалена работоспособност 100 процента, ТЕЛК се произнася и за противопоказните условия на труд. Когато в решението е вписано, че противопоказен е "всякакъв вид труд" или "всякаква работа", това означава, че и лицето и работодателят са длъжни да се съобразят с решението и ще са налице предпоставките на чл. 325, т. 9 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето.
Възможно е с експертното решение за констатирана трайно намалена работоспособност 100 процента, ТЕЛК да се произнесе с предписание за трудоустрояване на лицето, тъй като без опасност за здравето си то би могло да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Съгласно разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, при дефинитивни (тежки) състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си.
Издаденият от здравния орган акт се представя в предприятието. В 7- ем дневен срок от получаването на предписанието, работодателят е длъжен да трудоустрои работника/ служителя на подходящо работно място и длъжност в зависимост от направеното предписание на здравните органи. Във връзка с трудоустрояването в предприятието задължително се води дневник за регистриране на трудоустроените работници или служители. В Закона не е предвидено с какъв акт следва да стане преместването- писмено или устно. Като се изхожда от наличието на трудово правоотношение между работодателя и трудоустроения, препоръчително и логично е това да става с писмена заповед, издадена от работодателя, въз основа на закона и предписанието наздравните органи.
Във връзка с трудоустрояването за работодателя възниква и адължение ежегодно да определя подходящи места за трудоустрояване, ако числения брой на работниците и служителите е над 50. Местата за трудоустроени се определят от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите, като процентът зависи от това, към кой от отраслите на стопанството принадлежи предприятието. Точният процент за конкретния отрасъл е определен в чл. 1 от Наредба № 8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност. Местата в предприятието се определят в началото на всяка година, но не по-късно от края на месец януари, от комисия по трудоустрояването.
В практиката се поставя въпроса, как трябва да се постъпи с трудоустроен работник или служител, когато численият състав на предприятието е под 50 човека и няма определени места за трудоустрояване, или когато всички определени места за трудоустрояване са заети от трудоустроени, на които срокът за трудоустрояване не е изтекъл. В тези случаи трудовото правоотношение следва да се прекрати по чл. 325 т. 9 от КТ.
Няма законоустановена пречка инициативата за трудоустрояване да принадлежи на работника или служителя.

Комисия по трудоустрояване
Във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав: председател - ръководителят на предприятието, и членове - представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужва предприятието. Комисията по трудоустрояването определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда. Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на териториалното поделение на НОИ и на службата по трудова медицина и при поискване - на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. В предприятието се води дневник за регистриране на трудоустроените лица.
Предприятието е длъжно да вземе всички необходими мерки за приспособяване на работните места, определени за лица с намалена работоспособност.
При спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Здравният орган се произнася по спора с решение, което може да се обжалва пред съответния орган по експертизата на работоспособността. Няма регламентирана процедура на "предварително съгласуване на ТЕЛК с възможностите на работодателя да предложи подходяща работа", но по повод на спор относно подходяща работа, работодателят има право да предоставя на здравния орган информацията, необходима за решаването на спора. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, работодателите при поискване предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК производствена характеристика, а след покана, представител на работодателя може да участва в заседанията на ТЕЛК по повод освидетелстването на дадено лице.

Срок на трудоустрояването
Поначало трудоустрояването е за определен срок. Срокът се определя от здравният орган издал предписанието за трудоустрояване, в рамките на теговата компетентност.
Ако е налице трайна неработоспособност, трудоустрояването може да бъде за неопределен период от време, по което се произнасят ТЕЛК, респективно НЕЛК.

Изменяне и допълване на предписанието
По искане на предприятието или на работника или служителя, здравният орган може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно. Решението или отказът на здравния орган да се произнесе по искането за изменяне и допълване на предписанието може да се обжалва пред съответния орган по експертизата на работоспособността.

Последици
Трудоустроените лица се ползват с редица предимства. При трудоустрояване, работникът или служителят получава трудовото възнаграждение за изпълняваната работа, на която е трудоустроен. Ако трудовото възнаграждение е по-ниско от това което е получавал на предишната работа, то той има право на парично обезщетение в размер на разликата в трудовите възнаграждения за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календални месеца.
Трудоустроени работници и служители с изгубена работоспособност 50 или над 50 процента ползват платен годишен отпуск не по-малко от 26 работни дни, както и закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, независимо от процента на увреждане. Работодателят е длъжен да вземе под внимание мнението на ТЕЛК и да изиска разрешение от инспекцията по труда във всички случаи, в които има издадено предписание за трудоустрояване от компетентен здравен орган, независимо от обстоятелството дали предписанието е изпълнено от него или не.
Прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроен работник или служител по чл. 325, т. 9 от КТ не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и той е съгласен да я заеме. Преценката дали има такава работа принадлежи на работодателя. Ако има такава работа, той е длъжен да я предложи на работника или служителя и в случай на отказ на последния да я заеме, възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение; здравословното състояние на работника.
Когато работникът или служителят е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови.
Когато трудоустроен за неопределено време възстанови работоспособността си, работодателя го премества с негово съгласие на друга подходяща работа. Ако той не приеме предложената му работа, може да остане на същата работа до явяването на работник или служител, подлежащ на трудоустрояване.

По този ред се трудоустрояват и лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, които не работят. Тези лица могат да се регистрират в бюрата по труда по постоянния или настоящия адрес и се насочват към работодатели, които са заявили, че желаят да приемат на работа лица с намалена работоспособност.

Отговорност
Неизпълнението на задължението за преместване на трудоустроения на подходяща работа, води до ангажиране имуществената отговорност на работодателя, който дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от получаване на предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.
Отделно от имуществената отговорност при неизпълнение на нормативните разпоредби относно трудоустрояването, работодателят носи и административнонаказателна отговорност. В зависимост от тежестта на нарушението санкцията се определя от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение- от 500 до 2000 лв.

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните дейности и социално включване на нуждаещите се лица. Те са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Предоставят се съобразно желанието и личния избор на лицата.
Социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси.
Социални услуги се извършват от държавата, от общините, от физически лица, регистрирани по Търговския закон, и от юридически лица.
Социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции. Те се предоставят краткосрочно и/или дългосрочно.
Социални услуги, предоставени в общността са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Те са:
1. личен асистент;
2. социален асистент;
3. домашен помощник;
4. домашен социален патронаж;
5. дневен център;
6. център за социална рехабилитация и интеграция;
7. център за временно настаняване;
8. приемна грижа;
9. кризисен център;
10. център за настаняване от семеен тип;
11. защитени жилища;
12. обществени трапезарии;
13. приюти;
14. звено "Майка и бебе";
15. център за обществена подкрепа;
16. център за работа с деца на улицата.
Специализирани институции за предоставяне на социални услуги са домове пансионен тип, в които хората са отделени от своята домашна среда.
Откриване или закриване на специализирани институции за предоставяне на социални услуги и на социални услуги в общността, се разрешава от изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, когато са делегирани от държавата дейности и отговарят на стандартите и критериите за социални услуги, по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.
Услугите предлагани от специализираните институции са:
1. домове за деца;
2. домове за възрастни хора с увреждания;
3. социални учебно-професионални заведения;
4. домове за стари хора;
5. домове за временно настаняване.
Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.
При необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги.

Лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба по настоящия си адрес съответно до:
1. директора на дирекция "Социално подпомагане" - за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности;
2. кмета на общината - за социалните услуги, които са общинска дейност;
3. органа на управление, когато доставчикът на социалните услуги е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице.
Към молбата се прилагат:
1. копие от документ за самоличност;
2. копие от личен амбулаторен картон, ако има такъв;
3. копие от решение на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, ако има такова.
При необходимост доставчикът на социални услуги може да изисква и други документи.
Въз основа на подадената молба и приложените документи органът до който е отправена молбата, извършва социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, която се отразява в доклад-предложение.

Получаване на месечна добавка за деца с трайни увреждания по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Нормативно този въпрос е уреден в чл. 43 и 45 от Закона за интеграция на хората с увреждания и членове от 35 до 37 включително от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Правото да се получава такава добавка възниква от установяването от органите на медицинската експертиза на работоспособността на трайно увреждане. Датата на инвалидизиране се определя едновременно с установяване на процента намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация. Това право се създава с приемането на Закона за интеграция на хората с увреждания, който влиза в сила на 01.01.2005 год., поради което не може да се иска изплащането на такава добавка за период преди тази дата.
Дете с трайни увреждания е това, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.
Право да получават месечна добавка за деца с трайни увреждания до навършване на 18-годишна възраст на детето и до завършване на средното му образование, но не по-късно от 20-годишна възраст имат родителите /осиновителите, които отглеждат деца с трайни увреждания и семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Това право е лично, а отказът от него и прехвърлянето му са недействителни.
За да бъде отпусната помоща, лицето което има право да получи такава добавка подава до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес молба-декларация по образец. Към молбата се прилагат следните документи:
копие от удостоверение за раждане на детето, удостоверение за постоянен или настоящ адрес на детето, копие от експертно решение за определяне на намалената възможност за социална адаптация, уверение от учебното заведение, че детето с трайно увреждане, навършило 18 години, продължава своето образование (изисква се само за деца, навършили 18 години, до навършване на 20 години), административен или съдебен акт за настаняване на детето в семейството на роднини или близки или в приемно семейство. При подаване на молбата се представя и личната карта за справка.
В 20-дневен срок от подаване на молба-декларацията директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане. Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба-декларацията, в 7-дневен срок от издаването й. Заповедта, с която се отказва отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане, задължително се мотивира. Същата представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в четиринадесет дневен срок от съобщаване за издаването.
Месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, в който е подадена молба-декларацията. Правоимащите лица получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите "Социално подпомагане". Изплащането на добавката може да се извършва по касов и по безкасов път.
Правото на месечна добавка за деца с трайни увреждания се погасява в срок 3 години, считано от края на месеца, за който се отнася.
Лицата имащи право на такава месечна добавка, могат да я поискат и за минало време.
Изплащането на месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1- во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. Основания за прекратяване изплащането на месечната добавка за дете с трайно увреждане са: навършване на 18- годишна възраст на детето, завършване на средното му образование, но не повече от 20- годишна възрасаст и прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Месечната добавка за дете с трайно увреждане се спира и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
При преосвидетелстване на дете с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, при условие че няма промяна в степента на определяне на намалена възможност за социална адаптация, ако се подаде молба-декларация в едномесечен срок от издаване на новото експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Когато молбата е подадена след изтичане на посочения срок, правото на месечна добавка възниква от 1-во число на месеца в който е подадена новата молба-декларация. Промяната в степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация би могла да бъде повод за прекратяване на месечната добавка в случаите, в които има намаление на степента на трайно увреждане до процент, за който отпускането на съответната месечна добавка не е предвидено. В случаите, в които степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация е увеличена няма основания месечната добавка да бъде прекратена.
В случай, че децата с трайни увреждания са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечната добавка, за периода на престоя им в тях.
Месечните добавки по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания са освободени от данъци и такси, и от тях не могат да се правят удръжки.
Недобросъвестно получените средства за месечни добавки подлежат на възстановяване с лихвата по реда за събиране на държавните вземания, а лицата, получили недобросъвестно добавки, се лишават от тях за срок от една година.

ВЪПРОС: По повод изменение и допълнение на тарифата за таксите в социалните домове, тези които вече са настанени и са дарили недвижимо имущество трябва ли да заплащат действителните месечни разходи?

ОТГОВОР: Лицата, които са настанени в домове за предоставяне на социални услуги и са дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги не трябва да заплащат действителните месечни разходи съгласно Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от републиканския бюджет (Утвърдена с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 40 от 29.04.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 55 от 17.06.2003 г., изм., бр. 13 от 17.02.2004 г., изм. и доп., бр. 97 от 2.11.2004 г., в сила от 1.11.2004 г., бр. 54 от 4.07.2006 г.).
Съгласно Чл. 3. (1) Таксите за социалните услуги се заплащат от лицата, които ги ползват, с изключение на:
1. децата под 16 години;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) лицата, които нямат доходи;
3. лицата, настанени в приюти;
4. (нова - ДВ, бр. 55 от 2003 г.) лицата от 18- до 21-годишна възраст, настанени в домове за временно настаняване след напускането на специализирана институция за предоставяне на социални услуги;
5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) лицата, дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2003 г., бр. 54 от 2006 г.) Издръжката на лицата по ал. 1, т. 1 - 5 е изцяло за сметка на републиканския бюджет.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВИНЕТНИ ТАКСИ НА ЛИЦА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ

Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП (чл. 139, ал. 4 от Закона за движението по пътищата).
Винетната такса е такса за ползване на пътната инфраструктура на републиканските пътища или техни участъци, определени от Министерския съвет.
За хората с трайни увреждания е предвиден специален ред, по който могат да бъдат освободени от заплащането на винетна такса. Поради своята специфика, това тяхно право не е свързано с прилагането на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), а е уредено от други нормативни актове- чл. 10в от Закона за пътищата (ЗП) и Наредба № 1 от 17 януари 2005 г. за условията и реда за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси при ползване на републиканските пътища. Правото на освобождаване от заплащането на винетни такси като финансово облекчение е част от мерките за постигане на равни възможности и социална интеграция на лицата с трайни увреждания. Ето защо при предоставянето му е изключително важно то реално да допринася за задоволяване потребностите им. Както всички останали права на лицата с увреждания, така и правото на освобождаване от винетни такси, е лично и е свързано с по-уязвимото социално положение на тези хора.
Легитимирани да разрешат освобождаване от заплащането на винетна такса при наличие на нормативно определените условия и спазване на законоустановения за това ред са Дирекции "Социално подпомагане" (териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане).
Правоимащи лица съгласно разпоредбите на закона са лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност, притежаващи собствен лек автомобил. При спазване на установения ред те могат да получат безплатно едногодишна винетка за един лек автомобил - тяхна собственост или съпружеска имуществена общност. Годишната винетка е с валидност от 1 януари на текущата година, за която е издадена, до 31 януари на следващата година.
За получаване на безплатна едногодишна винетка, лицето с трайни увреждания, собственик на лек автомобил, подава молба-декларация (по образец) в дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по постоянния си адрес. Молба-декларацията може да бъде подадена и чрез упълномощено лице, въз основа на пълномощно с нотариално заверен подпис.
Към молба-декларацията се прилагат документите, изброени в чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1 от 17 януари 2005 г., а именно:
- копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК;
- копие на пълномощно с нотариално заверен подпис (когато молба-декларацията се подава чрез упълномощено лице);
- копие от свидетелство за регистрация на лекия автомобил на лицето с трайни увреждания (което удостоверява, че притежаваният лек автомобил отговаря на изискванията на чл. 10в ЗП - с обем на двигателя до 1800 куб.см. и мощност до 73,55 kW(100 к.с.);
- лична карта (личен паспорт) на лицето с трайни увреждания и на упълномощеното от него лице (ако има такова) за справка.
Свидетелството за регистрация на лекия автомобил е официален документ за удостоверяване на идентификационните признаци на автомобила. Въпреки че по своята правна същност не е акт за собственост, той легитимира притежателя като собственик както пред държавните (в това число контролните) органи и институции, така и пред частни лица, включително и при необходимост от извършване на разпоредителни сделки с този вид имущество. Свидетелството за регистрация се издава от органите на Министерството на вътрешните работи въз основа на акта, удостоверяващ начина на извършване на разпоредителната сделка и собствеността на моторното превозно средство.
Дирекциите "Социално подпомагане" не са оправомощени да проверяват дали леките автомобили на хората, подали молби-декларации, са в режим на семейна имуществена общност, както и да изискват други документи, освен изрично посочените, с оглед установяване наличието на предвидените законови изисквания.
След приемане на молбите- декларации, Дирекциите "Социално подпомагане" подготвят и изпращат до областните пътни управления на Изпълнителна агенция "Пътища" заявка по образец за получаване на безплатни едногодишни винетки, която съдържа:
- трите имена и единния граждански номер (ЕГН) на лицето с трайни увреждания и на упълномощеното от него лице (в случай на упълномощаване);
- регистрационния номер на притежавания от лицето лек автомобил с данни за обема и мощността на двигателя.
Областните пътни управления на Изпълнителна агенция "Пътища" предоставят на дирекциите "Социално подпомагане" заявения брой едногодишни винетки в срок до 5 работни дни след получаване на заявката, за което се съставят приемателно-предавателни протоколи в два екземпляра. В тях се описват предоставените винетки по номера.
Забележка: винетката представлява документ, който се издава при заплащане на винетната такса и удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, състои се от две части – стикер и резервен документ, който служи за доказателство за платената винетна такса при увреждане или унищожаване на винетния стикер.
Дирекциите "Социално подпомагане" предават винетките на лицата с трайни увреждания, подали молба-декларация, само срещу подпис на получателя и водене на строга отчетност, съгласно нормативните изисквания.
Винетките се предоставят в месеца, следващ месеца на подаване на молба-декларацията.
Основната последица от реализирането на предвиденото в Наредба № 1 от 17 януари 2005 г. производство е финансовото облекчаване на лицата с трайни увреждания относно разходите, свързани с ползването на лек автомобил - собствен или съпружеска имуществена общност. На тези хора се предоставя право на безплатна годишна винетка, тъй като се предполага, че са в по-уязвимо социално и материално отношение.
Контролът по освобождаването на лица с трайни увреждания от такса за ползване на пътната инфраструктура на републиканските пътища се осъществява по компетентност от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, от изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Пътища" и от упълномощени от тях длъжностни лица.
Установяването на нарушения, свързани с предоставянето на безплатна годишна винетка на лица с трайни увреждания, съставянето на актове, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 10 от Наредба № 1 от 17 януари 2005 г.).