Получаване на повече от една пенсия
Съгласно разпоредбата на чл. 101 от КСО, не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
4. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.
Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер. При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.
Военноинвалидите при навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст. При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия. Законът допуска изключение от това правило само за родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, които имат право да получават в пълен размер личната си пенсия и наследствена пенсия.
Преизчисление на пенсията
Съгласно ал. 1 на чл. 102 КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисление на пенсята за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането си, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77 от кодекса, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. От посочената правна възможност могат да се ползват всички пенсионери, които получават пенсия за трудова дейност. на КСО.
С § 3, т. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБДОО за 2006 г. в чл. 102 се създаде нова алинея втора, съгласно която при преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсия. Създадена е и алинея четвърта, според която за пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г. се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г..
Изменената разпоредба влиза в сила от 27.12.2005 г. и се прилага при всички заявления за преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, подадени в ТП на НОИ след 26.12.2005 г.
Следователно при прилагането на нормите на чл. 102 от кодекса водещи са два основни принципа:
¬ За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисление се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г. ¬ 180,05 лв.
¬ За пенсиите, отпуснати след 31 декември 1999 г., при преизчисление се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията.
Тук обаче следва да се отбележи една специфична особеност. Както вече беше подчертано, в периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2003 г. според редакцията на чл. 70 от кодекса, при отпускането на пенсиите се вземаше предвид средномесечният осигурителен доход за страната за предходната календарна година .
Като се има предвид изричният текст на ал. 2 на чл. 102, следва да се има предвид, че когато пенсията е отпусната през периода 1 януари 2000 г. до 31 декември 2003 г. и лицето подаде заявление за преизчисление за осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането след 26.12.2005 г., следва да се вземе средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията, независимо от обстоятелството, че при отпускането на същата е взет предвид средномесечният осигурителен доход за страната за предходната календарна година.
Дотук беше коментирана правната уредба за преизчисление на пенсията в резултат на представен осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. Член 102 от кодекса обаче предвижда и друга правна възможност. Според алинея трета (бивша втора) същите лица (които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест) могат да поискат преизчисление на пенсията само за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Тази възможност се използва преди всичко от лица, които работят след пенсионирането си, но доходът, върху който са внесени осигурителните вноски, е нисък. Ето защо в тези случаи се изменя само общият осигурителен стаж при преизчислението на пенсията. В това впрочем се състои и разликата в двете възможности, които дава разпоредбата на чл. 102 от кодекса ¬ при преизчисление по реда на алинея първа се преработва индивидуалният коефициент, като се взема предвид и доходът след пенсиониране, върху който са внасяни осигурителните вноски, и продължителността на осигурителния стаж. При преизчисление по реда на алинея трета на чл. 102, индивидуалният коефициент не се променя, променя се само продължителността на осигурителния стаж, като се прибавя и този, придобит след пенсионирането.
При преизчислението на пенсията по реда на ал. 3 на чл. 102 подходът при изчислението на размера є в резултат на представения осигурителен стаж след пенсиониране е абсолютно еднакъв по отношение на средномесечния осигурителен доход за страната, както при преизчислението по ал. 1 на чл. 102 от кодекса. Независимо че новосъздадената алинея втора препраща към ал. 1, и при преизчислението по ал. 3 на още по-голямо основание се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първоначалното отпускане на пенсията. След определяне на пенсията по посочения начин се прилагат коефициентите за осъвременяване съобразно годината на първоначалното є отпускане.
Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 от кодекса за осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението.
Осъвременяване на пенсиите
С Преходните и заключителни разпоредби на ЗБДОО за 2006 г. беше извършена промяна в текста на чл. 100 от КСО, регламентиращ този въпрос. Според новата редакция на чл. 100 пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 януари с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастване на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Промяната на текста е в две посоки. На първо място осъвременяването вече ще се извършва от 1 януари на всяка календарна година (а не както досега от 1 юни) и на второ място ¬ различно е съотношението на двете величини, които формират общия коефициент на увеличение ¬ досега той се формираше съобразно сбора от 25 на сто от нарастването на осигурителния доход и 75 на сто от индекса на потребителските цени.
Може да се каже, че осъвременяването всъщност означава увеличаване размерите на всички ведове пенсии, като се имат предвид два критерия ¬ осигурителен (икономически), който отразява нарастването на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване през предходната година, и социален ¬ който е свързан с промените в цените на стоките също през предходната календарна година.
Съгласно изричната разпоредба на § 9, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2006 г. изменението на чл. 100 влиза в сила от 1 януари 2007 г. и по този ред ще се осъвременят размерите на всички пенсии от 1 януари 2007 г.
Тук ще бъдат отбелязани някои най-основни принципи във връзка с осъвременяването на пенсиите. Преди всичко индексирането се извършва върху действителния или запазен размер на пенсиите, без изплащаните към нея добавки, след което се приравнява на новия минимален размер (минималните размери на пенсиите от 1 януари бяха посочени при отделните видове пенсии), ако е под него, или се ограничава на новия максимален размер (той е посочен в общите положения на Глава първа), ако след индексирането пенсията е над този размер. На второ място, когато се получава повече от една пенсия, всяка една от тях се индексира със съответния процент според размера є, като се спазва горното правило. На трето място индексирането на наследствените пенсии се извършва, като със съответния процент се увеличи пенсията (пенсиите на наследодателя, след което наследствената пенсия се определя в процентите по чл. 81, ал. 1 от кодекса). Важно е да се знае, че се индексират по общия ред и наследствените пенсии с начална дата след 1 януари 2006 г., ако наследодателят е получавал пенсия, или ако е имало наследници, които са получавали наследствена пенсия от същия наследодател. Индексирането на добавките по чл. 84 и по чл. 50а от отменения Закон за пенсиите се извършва, като със съответния процент се увеличи пенсията на починалия съпруг по посочения начин, след което се определя размерът на добавката.
Спиране и прекратяване на отпуснатата пенсия
Пенсията се спира:
1. по искане на лицето- от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан- от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца- от първо число на месеца, за който не е получена пенсията;
4. когато не се следва изплащането й поради получаване на повече от една пенсия. Кога не могат да се получават повече от една пенсии е регламентирано в чл. 101 от кодекса- от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КСО. На този въпрос ще се спрем по- подробно, по- надолу в изложението.
Пенсията се прекратява, когато:
1. пенсионерът почине;
2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването й.
Пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а в останалите случаи- от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й, ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му, когато срокът е пропуснат.
При спиране на пенсията, поради неявяване на пенсионера за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан, пенсията се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от Наредбата, при преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките за чужда помощ са отпуснати пожизнено, същите се изменят или прекратяват от датата на преосвидетелстването.
Дата на отпускане на пенсията
Съгласно разпоредбата на чл. 94 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото за получаването им, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Понякога датата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК (НЕЛК) е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване, подадено в РКМЕ. Това са случаите когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му. В тази връзка, съгласно разпоредбта на чл. 22а от наредбата, когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането.
Разпореждане
Съгласно чл. 98 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
След като бъде отпусната пенсията, тя може да бъде изменяна, спирана, прекратявана, възобновявана или възстановявана в изрично предвидените от закона случаи.
Разпорежданията за пенсии и добавки към тях, могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Разпорежданията за пенсиите по международен договор, могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред управителя на НОИ.
Разпорежданията за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред съответния окръжен съд (от 01.03.2007 год, пред съответния административен съд), а решенията на управителя на НОИ - пред Софийския градски съд (Административен съд- София).
Решенията на окръжния (Софийския градски) съд подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд.
Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.
Наследствените пенсии, които се изчисляват от пенсии за трудова дейност на наследодателя, се отпускат и изплащат по реда предвиден за отпускане и изплащане на пенсиите за трудова дейност, като първоначалният им размер не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия за старост.
Разпореждането за отпускане на първоначалната пенсия, до определяне на окончателният й размер, се издава в едномесечен срок след подаването на заявлението.
При отпускане на пенсии за инвалидност сроковете за постановяване на разпореждането текат от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на НЕЛК, съответно на решението на съда.
Пенсиите по международен договор, по който страна е Република България, се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия.
Препис от постановеното разпореждане се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране. Когато разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии не може да бъде връчено срещу подпис, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството. В този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението.
Разпореждането по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
В случаите, в които се представят нови доказателства, разпореждането се изменя или се отменя от датата на представянето им, а в останалите случаи- от датата на отпускането или промяната на пенсията. При неправилен отказ - от датата по чл. 94 от кодекса.
При констатиране на допуснати:
1. явни фактически грешки;
2. технически грешки - неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията;
3. пропуски - не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията, както и при наличие на някое от основанията изброени в чл. 99 от кодекса, разпорежданията се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
За извършените поправки и изменения в разпореждането, се уведомява лицето за което се отнасят. Те могат да се обжалва по реда на чл. 13 от наредбата.
Когато при изменение или поправяне на разпореждане, се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането.
Когато се определи пенсия или добавка към нея в по-малък размер, надвзетите суми се възстановяват при спазване разпоредбите на чл. 114 и 115 КСО.
В случай на изменяне на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор получените в повече суми се удържат от лицата без лихва.
Медицинска комисия към териториалните поделения на НОИ
С изменението и допълнението на КСО, обнародвано ДВ бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., в производството по отпускане на пенсии за инвалидност, се създаде една междинната фаза по преценката на експертните решение на ТЕЛК и НЕЛК.
Съгласно чл. 98, ал. 4 от кодекса, разпорежданията за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към ТП на НОИ. Както се вижда от посочения текст, в пенсионното производство при пенсиите за инвалидност съществува особеност ¬ за да се произнесе пенсионният орган, не е достатъчно да са представени необходимите документи, включително и експертното решение на компетентния орган ТЕЛК или НЕЛК. Необходимо е да бъде издадено решение на “контролиращия” орган ¬ медицинската комисия по чл. 98 от кодекса. Процедурата по това производство, което е предпоставка за приключване на пенсионното производство, е уредена в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Медицинската комисия се състои от председател и членове, които се определят от ръководителя на ТП на НОИ. Важно е да се знае, че експертните решения, в които водещото заболяване е постановено от специализирана ТЕЛК, се разглеждат от медицински комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил. Медицинските комисии, които нямат възможност да включат в състава си лекари с призната специалност по тези заболявания, събират и изпращат на съответното ТП на НОИ необходимата медицинска документация от лицето и от регионалната картотека на медицинските експертизи, експертното решение и входящия номер и датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. При обжалване на експтертно решение, в което водещото заболяване е постановено от специализирана ТЕЛК, след произнасяне на НЕЛК, решението се взема от медицинската комисия, която го е обжалвала.
След приемането на заявлението с необходимите документи за отпускане на лична пенсия за инвалидност и за добавка за чужда помощ, упълномощеното длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ представя на медицинската комисия най-късно до края на следващия работен ден копие от експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), представената от лицето медицинска документация и данни за входящия номер и датата на заявлението, подадено в ТП на НОИ. След това предсдателят на медицинската комисия изисква медицинското експертно досие от регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) в срок 3 работни дни от получаване на заявлението. В случаите, когато към заявлението не е представена медицинска документация, която се намира у лицето, председателят на медицинската комисия в срок 3 работни дни от получаване на заявлението уведомява писмено лицето за необходимостта да я представи. Председателят на медицинската комисия може да изисква и допълнителна документация, удостоверяваща здравословното състояние на лицето. Регионалната картотека на медицинските експертизи и лицето са длъжни да изпратят на председателя на медицинската комисия всички искани документи в 5-дневен срок от получаване на искането. Целта на събирането на допълнителни данни за здравословното състояние на лицето е да се даде възможност на медицинската комисия да прецени обективната експертна оценка на органа по експертизата ¬ ТЕЛК или НЕЛК.
Медицинската комисия разглежда на заседание медицинската документация, удостоверяваща здравното състояние на лицето, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне степента на намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността. Тя се произнася с решение в деня на заседанието, като то се издава най-късно в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Решенията на медицинската комисия се взимат с единодушие.
С решението си медицинската комисия може да потвърди решението на ТЕЛК (НЕЛК) и в тези случаи то се предоставя на упълномощеното длъжностно лице по пенсионното осигуряване в срок от 3 работни дни с оглед отпускане на пенсия или добавка за чужда помощ. Тогава медицинската документация, предоставена от лицето и медицинското експертно досие на РКМЕ, се връщат в 7-дневен срок от постановяване на решението на лицето и регионалната комисия.
В случай че медицинската комисия не е съгласна с експертната оценка на ТЕЛК и НЕЛК по здравословното състояние на лицето (когато оценката не се подкрепя от медицинската документация и няма единодушие при взимането на решение за потвърждаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК или когато комисията счита, че те са издадени неправилно или незаконосъобразно), председателят на комисията може да го обжалва. Жалбата се подава в 14-дневен срок от заседанието, на което е прието решението на комисията. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК ¬ пред Софийския градски съд( от 01.01.2007 год.- пред Административен съд- София). Копие от жалбата до НЕЛК или Софийския градски съд се изпраща на органа на медицинската експертиза, издал експертното решение, и на лицето, подало заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. Когато решението на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано от медицинската комисия, не се издава разпореждане за отпускане на пенсия или добавка за чужда помощ до влизане в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза.
По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер единният граждански номер на заявителя, по което се съхранява цялата документация- молби, решения, медицивска документация, жалби и др. във връзка с пенсионните права на лицето. Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията. Пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, а в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, се образува спомагателно досие.
ВЪПРОС:
Като инвалид имам ли право на допълнителен отпуск?
ОТГОВОР:
Да, ако отговаряте на условията на чл. 319 от Кодекса на труда. Съгласно тази разпоредба работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
ВЪПРОС: Правото на месечна добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги по Закона за интеграция на хората с увреждания, свързано ли е с притежаването на телефонен пост на името на лицето с увреждане?
ОТГОВОР: Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги не е предназначена единствено за поемане на разходите за издръжката на личен стационарен телефонен пост на лицето с увреждане. Тя се предоставя и за закупуване на фоно-карти, за ползване на интернет-услуги, мобилни телефони и други подобни. Тя е елемент на добавката за социална интеграция и може да се получава след оформянето на социалната оценка на лицето, в която се съдържат препоръки за цялостния вид на интеграционната добавка.
ВЪПРОС:
Капацитета на Дневен център за деца и младежи с увреждания е 48, възрастовата граница е 35 г. В момента има лице, което иска да ползва услугите и е на 20 г., но от Дирекция "Соц. подпомагане" отказват да го настанят при условие, че има свободни места. Как да постъпим в този случай?
ОТГОВОР:
Агенцията за социално подпомагане извършва контрол по спазването на утвърдени критерии и стандарти за извършване на социални услуги. Съгласно чл.6 от Устройствения правилник на АСП на пряко подчинение на изпълнителния директор на агенцията е инспектората, който извършва проверки в системата на социалното подпомагане в страната по предварително утвърден план или по сигнали.
ВЪПРОС:
В център за социална рехабилитация каква такса се заплаща и какви социални услуги предлага?
ОТГОВОР:
Съгласно чл.15 от Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва:
1. поддържаща медикаментозна терапия; 2. физикална терапия; 3. говорна и зрителна терапия; 4. кинезитерапия; 5. ерготерапия; 6. психотерапия; 7. трудово лечение; 8. назначаване на помощни средства и съоръжения.Размерът на таксите за ползване на социални услуги, които са държавна дейност, са определени в Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, приета от Министерския съвет. Размерът на таксите се определя в процент от дохода на лицата, които ползват социални услуги и е от 30 до 80 на сто от тях. Таксите са различни за различните видове услуги, като се взема предвид спецификата на предоставяните грижи и особеностите на отделните бенефициенти.
ВЪПРОС:
На каква възраст се пенсионират хората с трайни увреждания?
ОТГОВОР:
Критерии за отпускането на пенсия за инвалидност са степента на загубената работоспособност и продължителността на осигурителния стаж преди настъпване на инвалидизирането. Съгласно чл. 71 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68 от КСО, се отпускат пожизнено. Съгласно разпоредбата на чл. 74 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 ОТ ксо, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна възраст - 3 години; 4. над 30-годишна възраст - 5 години; Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж.
ВЪПРОС:Преди известно време чух, че на хората с увреждания ще се отпускат по 15 000 лева- безвъзмездно, за да стартират бизнес. Как мога да кандидатствам?
ОТГОВОР:
Да. Условията и редът за кандидатстване са посочени в Методиката за оценка на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от лица с трайно загубена работоспособност и предоставяни за финансиране със средства на Агенцията за хората с увреждания по чл.31 от Закона за интеграция на хората с увреждания и чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Допълнителна информация можете да намерите на електронната страница на Агенцията за хората с увреждания:
ВЪПРОС:
Заплаща ли се такса при ползване услугите на център за социална рехабилитация и интеграция от инвалид .
ОТГОВОР:
С Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от републиканският бюджет се определя размерът на таксите за социалните услуги в дейностите, държавна отговорност. За ползване на услуги в център за социална рехабилитация, лицата с трайни увреждания не дължат такса.
ВЪПРОС:
Бихте ли ми разяснили за какво се издават инвалидните стикери за лек автомобил, какви привилегии носят на ползвателите им инвалиди и на какво основание (закон, наредба и т.н). Служител от столична община ми разясни, че инвалидите с такива талони нямат право да спират навсякъде в "Синя зона", а само на определените няколко места указани с допълнителен знак. .
ОТГОВОР:
Инвалидния стикер за лек автомобил дава право на водача да ползва предимство, разрешено със Закона за движение по пътищата. (ЗДвП). Съгласно Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, се разрешава преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хара с увреждания.
Чл.51 от наредбата /1/ На територията на Столична община, в паркингите общинска собственост – открити, покрити, подземни, многоетажни и от смесен вид се осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на пътни првозни средства, превозващи хора с увреждания.
/2/ На територията на Столична община в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона”, се осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с увреждания.
/3/ Местата за паркиране по ал.1 и ал.2 са с възможно най-добър достъп от входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид” и с плътна пътна маркировка с изобразен международния символ „Инвалид”.
/4/ Броят, разположението и обозначаването на местата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания е указан в „Приложение №10” – неразделна част от настоящата наредба.
/5/ Критериите за определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона” и паркингите общинска собственост на територията на Столична община са указани в „Приложение №11” – неразделна част от настоящата наредба.
/6/ Картите на правоимащите лица, легитимиращи и удостоверяващи правото на преференциално паркиране на територията на Столична община се издават, преиздават, активират, анулират и контролират оперативно от общинското дружество „Паркинги и гаражи” по ред и при условия, определени с нарочна писмена заповед на кмета на Столична община.
/7/ Видът на картите за преференциално паркиране, задължителната информация съдържаща се в тях и начина за обозначаване на пътните превозни средства, превозващи хора с увреждания, при паркиране в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона” и паркингите общинска собственост на територията на Столична община са указани в „Приложение №12” – неразделна част от настоящата наредба.
/8/ Забранено е ползването без заплащане на места за платено паркиране на превозни средства.
ВЪПРОС:
Баща ми е инвалид трета група пожизнено и има автомобил. Трябва ли, да се явява на ТЕЛК за да му дадaт ново решение с процент трудоспособност или може и с трета група инвалидност да бъде освободен от пътен данък.
ОТГОВОР:
Условията и редът за ползване на пътната инфраструктура - републикански пътища или техни участъци, определени от Министерския съвет, от страна на лица с трайни увреждания са определени с Наредба № 1 от 17.01.2005 г. за условията и реда за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси при ползване на републиканските пътища. По реда на Наредбата, лицата с трайни увреждания получават безплатно за притежавания от тях един лек автомобил една едногодишна винетка. Баща ви не е необходимо да се явява за ново освидетелстване, за да се ползва от правото си . Съгласно § 2. от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за експертизата на работоспособността, когато е определена трета група инвалидност до влизането в сила на наредбата, то тя се приравнява към следните проценти на загубената работоспособност: от 50 до 70 на сто. Съгласно § 1, т.2 от Допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания, едно лице се счита за човек с трайно увреждане, ако органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
ВЪПРОС:
Инвалид 2 група има ли право на намален работен ден, при същото възнаграждение?
ОТГОВОР:
Случаите, в които се установява намалено работно време са изчерпателно изброени в чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно разпоредбата на този член, намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години. Следователно загубената работоспособност не е основание за въвеждане на намален работен ден.
ВЪПРОС:
Детето ми беше освидетелствано от РЕЛК до навършване на 16г. със 100%. За явяване пред ТЕЛК чакахме 9 месеца и отново бе освидетелствано- 100% с чужда помощ. Имам ли право да получа за този период от 9 месеца двойните детски и помощите по чл.43 от ЗИХУ?
ОТГОВОР:
Съгласно чл.43 от ЗИХУ правото за получаване на добавката се погасява в тригодишен давностен срок, считано от края на месеца за който се отнася. Съгласно чл. 19, ал.3 от ППЗСПД, в случаите на преосвидетелстване, месечната помощ се отпуска от началото на месеца, следващ месеца през който е прекратена, при условие, че няма промяна в датата на инвалидизиране.
ВЪПРОС:
Освободено ли е от заплащане на такса лице ,което ползва социална услуга в "Център за рехабилитация", но е навършило 16 години и не получава пенсия?
ОТГОВОР:
Условията и реда за разходване на средствата от бюджета на ДОО, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация се регламентиани в Инструкция №1 на НОИ от 10.01.2002 г. Целта на профилактиката и рехабилитацията е намаляване на разходите за парични обезщетения и пенсии за инвалидност от средтвата на ДОО чрез вторична профилактика и рехабилитация на рецидивите при често или продължително боледуващите и болните с хронични заболявания, както и лицата, пенсионирани по инвалидност. Размерът на паричната помощ за всяко лице включва изцяло средствата за основните медицински услуги и нощувките по цени, определни в договорите между НОИ и юридическите лица. Медицинските услуги, предписани от лекаря на заведението за основното заболяване, посочени в медицинското направление, са за сметка на ДОО. За всяко правоимащи лице се включва и частична парична помощ за хранене в размер на 4 лв. за 1 храноден.
ВЪПРОС:
Ползват ли инвалидите облекчения при заплащането на винетни такси на автомобилите?
ОТГОВОР:
Съгласно Чл. 10в. от Закон за пътищата: Лице - инвалид от I до III група инвалидност, инвалидизирано по съответния ред, се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил с обем на двигателя до 1800 куб. см и мощност до 73,55 kW (100 к.с.). За тези автомобили въз основа на заявка на Агенцията за социално подпомагане до Изпълнителната агенция "Пътища" се издава безплатно една едногодишна винетка по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика.
ВЪПРОС:
Дъщеря ми е инвалид 2 група със 71%. Отказват й интеграционна добавка за информационни услуги- конкретно за ползването на Интернет, тя е млад човек на 35 г., с обосновката, че това е само за хората от 1 група. Правилно ли е това?
ОТГОВОР:
Условията за отпускане на месечна добавка за достъпна информация са регламентирани в чл.30 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Добавката в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайни слухови и/или зрителни увреждания с намалена работоспособност 71 и над 71 на сто или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.
ВЪПРОС:
Как става настаняването на самотен инвалид в дом за стари хора?
ОТГОВОР:
Съгласно чл.40 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба по настоящия си адрес до директора на дирекция "Социално подпомагане", когато желаят да ползват социални усулги, които са делегирани от държавата дейности. Въз основа на молбата и изискваните в правилника документи се извършва социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, която се отразява в доклад-предложение. Настаняването се извършва със заповед на директора на Д"СП", издадена въз основа на доклада.
ВЪПРОС:
Интересувам се дали в декларацията за месечни помощи за деца освен дохода от трудов договор трябва да декларирам и пенсията за инвалидност, която получавам.Инвалид съм трета група и работя по трудов договор.
ОТГОВОР:
Съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД “доход” са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл.43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ на инвалидите по Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон. Тъй като в запитването става въпрос за пенсия за инвалидност, следва да имате предвид, че съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД се счита за доход. При подаване на молба-декларация за получаване на детски добавки следва да декларирате и споменатата по-горе в текста пенсия.
ВЪПРОС:
От кой момент следва да се счита, че е възникнало правото на месечна добавка по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания- от датата на настъпване на трайното увреждане, от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК за определяне на намалената възможност за социална адаптация или от началото на месеца, през който е подадена молбата за отпускане на добавката?
ОТГОВОР:
Правото на месечна добавка за деца с трайни увреждания по реда на Закон за интеграция на хората с увреждания, възниква от момента на влизането на закона в сила, а именно: 01.01.2005 г.. Месечна добавка по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, не може да се търси за периоди преди тази дата, тъй като това право не е съществувало до влизането на закона в сила.
За да е налице правото на месечната добавка по чл. 43 от закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо да са налице следните предпоставки. Първата е детето да е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Това обстоятелство се установява с издаденото от органите на медицинската експертиза решение. Втората предпоставка е детето с трайни увреждания да не е навършило 18 години. Тази добавка може да се получава и за дете, до навършване на 20 години, ако продължава средното си образование. Третата предпоставка е детето с трайни увреждания да не е настанено на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец.
Съгласно чл. 35, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца на подаването на молбата за отпускане на добавката. Ако в молбата се съдържа искане за изплащане на месечни добавки за минали месеци, през които правото вече е съществувало, то такива следва да бъдат изплатени в съответните размери за тези месеци, но само за времето след влизане на закона в сила.
ВЪПРОС: Основателен ли е отказът за изплащане на помощ за балнеолечение и рехабилитация на инвалид първа група /97%/ с чужда помощ поради това че в представените фактури е записано нощувка и храна? Фактурата е издадена от почивна станция край морето.
ОТГОВОР: Според Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги се изплаща веднъж в годината на: лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност; деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и военноинвалиди. Право на такава добавката имат и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато придружават правоимащото лице при същите условия и размер. Тази добавка се ползва, ако не се получава на друго законово основание. Добавката за балнеолечение и рехабилитация се изплаща от съответната дирекция за “Социално подпомагане” по постоянен адрес, след представяне на разходооправдателен документ за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. Същата е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи за извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги.
Основателно Ви е отказано, защото добавката се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги, като този текст изрично е посочен в Правилника. Трябва да представите фактура за горепосочените услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им.
ВЪПРОС: Свекърва ми е инвалид с 91% загубена работоспособност. В момента е на 72 г. и на 1.10.06 г. ТЕЛК-ът й изтече /беше с тригодишен срок/. Дали срокът на инвалидизация на инвалидите след 70-г. възраст се продължава автоматично и безсрочно, трябва ли да се прави презаверка и губят ли правата си след изтичане на тоя срок.
ОТГОВОР: В случаите, когато степента на намалена работоспособност на лицето с трайно увреждане е установена, след като то е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или лицето с трайно увреждане придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди изтичането на срока на експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК, срокът на експертното решение се приема за пожизнен при ползване на правата по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
ВЪПРОС: Баща ми е инвалид 1 група с право на придружител. Има ли право на парична помощ за лекарства? В социалната оценка пише че имаме право на парична помощ за транспорт,телефон и рехабилитация.
ОТГОВОР: Съгласно чл.29 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица с трайно намалена работоспособност при наличие на медицинско предписание от лекар-специалист.
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА “АСИСТЕНТИ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ”
Основна цел на програмата
Осигуряване на заетост на безработни лица като лични и социални асистенти и грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора.
1. Дейността “Личен асистент” цели осигуряване на заетост на безработни лица за облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи.
2. Дейността “Социален асистент” цели осигуряване на заетост на безработни лица за задоволяване на ежедневни потребности, организиране на свободното време на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора, както и осъществяване на дейности за тяхното социално включване.
Обхват на регионите за приложение
Право на участие в Програмата имат кандидат-работодатели от територията на всички общини в страната.
Включването им в Програмата се извършва чрез:
- писмени предложения - заявки от работодатели- Дирекции “Социално подпомагане” за осъществяване на дейността “Личен асистент”;
- одобрени проекти на работодатели от съответните общини, осигуряващи заетост на безработни лица, обект на Програмата, за дейността “Социален асистент”.
Дейност “Личен асистент”:
Дейността "Личен асистент" е разработена от Министерството на труда и социалната политика на основание чл. 31 от ЗНЗ и чл. 12б от ЗСП, като част от Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", а впоследствие се включва в утвърдената през март 2005 г. Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". Тази програма е съобразена с принципите на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания, европейските практики и с принципите на политиката по заетостта на Европейския съюз.
Непосредствената цел на дейността "Личен асистент" е да бъдат облекчени в социално отношение безработни лица, които полагат грижи за свои близки/роднини с трайни увреждания, както и да бъде осигурена качествена грижа за тези болни в семейна среда.
Тази форма на социална услуга на практика е насочена към преодоляване на продължителната безработица, и по-конкретно към подпомагането на лица, принадлежащи към групи в неравностойно положение на пазара на труда по смисъла на § 1, т. 4а ДР ЗНЗ.
1. Предпоставки за включване в програмата:
1.1. Право да бъдат включени в дейността “Личен асистент” имат безработни лица, подпомагани по реда на чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, т.е. получаващи месечни помощи за подпомагане или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. "Безработни" са всички физически и психически годни за работа лица в трудоспособна възраст, които са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" и активно търсят работа. Безработните лица могат да бъдат включвани в дейността “Личен асистент”, ако отговарят на следните условия:
- да са в трудоспособна възраст и да са регистрирани в Дирекция “Бюро по труда”. Кандидатите без регистрация се регистрират незабавно.;
- да са членове на семейството или роднини по възходяща или низходяща линия до втора степен, по съребрена линия до втора степен; роднини по сватовство до втора степен на обслужваните лица. Членове на семейството са съпруг/ съпруга. Роднини по възходяща или низходяща линия са баба/ дядо, син/ дъщеря, внуци. Съжителстващи лица по смисъла на т. 2, § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСП са съвместно живеещите в едно жилище, със или без родствена връзка с обслужваното лице, регистрирани на един адрес с него;
- да живеят в едно и също населено място с това на лицето, за което полагат грижи;
- да не получават пенсия или да не са придобили право на пенсия.
1. 2. Лицата, нуждаещи се от постоянни грижи, трябва да отговарят на следните изисквания:
- да са лица с 90 и над 90 на сто трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;
- да са деца с 50 и над 50 на сто намалена възможност за социална адаптация с определена чужда помощ;
В случаите, когато лицата нямат определена чужда помощ в ЕР на ТЕЛК, но самообслужването им е невъзможно, с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, се допуска предоставяне на услугата по изключение.
В случаите, при които в семейството се отглеждат две или повече деца с 50 и над 50 на сто намалена възможност за социална адаптация, с определена чужда помощ, и техните родители отговарят на условията на чл. 9 от ППЗСП, в дейност “Личен асистент”, могат да бъдат включени и двамата родители.
С решение на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по изключение могат да бъдат наемани в дейност “Личен асистент” и безработни лица, които не отговарят на условията на т.1.1 за участие в Програмата.
2. Процедура за кандидатстване по дейността „Личен асистент”
Желаещите да се включат в дейността "Личен асистент" се обръщат към дирекция “Социално подпомагане” по постоянния си адрес. Кандидатите подават следните документи:
- молба-декларация (по образец) за включване в дейността "Личен асистент";
- молба-декларация (по образец) по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП- за отпускане на социални помощи;
- документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда";
- експертно решение на ТЕЛК/РЕЛКК (медицински протокол на ЛКК за представяне пред РЕЛК или ТЕЛК), с което да се удостовери намалената работоспособност/възможност за социална адаптация на лицето, за което кандидатстващият полага постоянни грижи.
На база на подадените документи комисия от двама социални работници извършва социална анкета - комплексна оценка в дома на лицата за установяване наличието или липсата на условия за участие в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". При определяне правото на достъп за включване в дейност "Личен асистент" не се взимат предвид като доход месечните помощи, получавани на основание чл. 7, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца, месечната добавка по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и трудовото възнаграждение, получавано от участието в дейност "Личен асистент" на двамата родители от семейства, в които се отглеждат две или повече деца с трайни увреждания.
За всяко включено в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" лице се оформя досие, което съдържа молба-декларацията, социалната анкета и всички приложени документи. След извършване на оценката, досието се предоставя на директора на дирекция “Социално подпомагане” за окончателно решение. Директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава заповед за включване в дейността "Личен асистент" или мотивиран отказ, въз основа на резултатите от оценката. Лицата се уведомяват писмено в 7-дневен срок от издаването на заповедта.
Работодател по дейността "Личен асистент" се явяват структурите на Агенцията за социално подпомагане – дирекциите "Социално подпомагане". Работодателите представят в дирекции "Бюро по труда" писмено заявление за участие в дейността "Личен асистент", предложения-заявки и списъци с имената на одобрените лица и адресите на обслужваните от тях лица. На основата на тези документи Агенция по заетостта чрез дирекции “Бюра по труда” сключва договор с Агенция за социално подпомагане, чрез нейните структури. Договорът има за предмет изплащане на средства от държавния бюджет за всяко безработно лице, наето по трудов договор на пълно работно време, и се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
По силата на договора с Агенцията по заетостта, в 10-дневен срок от изготвянето на списъка за одобрените лица дирекция "Социално подпомагане" сключва индивидуални трудови договори с одобрените лица.
Наетите по дейността "Личен асистент" лица имат всички права и задължения по Кодекса на труда, включително са осигурени в съответствие с Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Когато е налице промяна в обстоятелствата, при които е сключен трудовия договор по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", наетите лица са длъжни да уведомят дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес в седемдневен срок от настъпването й.
Работодателят може да прекрати сключения трудов договор с лицето в следните хипотези:
- смърт на лицето, ползващо грижите на наетото лице;
- изтичане срока на решението на съответния орган по експертиза на работоспособността на лицето, ползващо грижите на наетото лице;
- постъпване на наетото лице на друга работа по трудово или служебно правоотношение;
- придобиване и/или упражняване право на пенсия от страна на наетото лице;
- когато наетото лице престане да отговаря на условията на чл. 9 от ППЗСП;
- когато наетото лице и обслужваното от него лице сменят постоянния си адрес с такъв извън рамките на общината.
Дейност “Социален асистент”:
Дейността "Социален асистент" е разработена от Министерството на труда и социалната политика на основание чл. 31 ЗНЗ и чл. 12б ЗСП като част от Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", а впоследствие се включва в утвърдената през март 2005 г. Национална програма "Асистенти на хора с увреждания".
Непосредствената цел на дейността "Социален асистент" е осигуряване на заетост на безработни лица за задоволяване на ежедневни потребности на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора, както и организиране на свободното им време и подпомагане социалната им интеграция. Целта на услугата е аналогична на тази за дейността “Личен асистент”, а именно: преодоляване на продължителната безработица, по-конкретно – подпомагането на лица, принадлежащи към групи в неравностойно положение на пазара на труда по смисъла на § 1, т. 4а ДР ЗНЗ.
1. Предпоставки за включване в програмата
В Програмата се включват трудоспособни безработни лица, които са регистрирани в дирекция “Бюро по труда” и са обект на месечно социално подпомагане.
Подборът на лица за работа по Програмата се извършва от дирекция “Бюро по труда” като се отчита продължителността на регистрацията като безработни след последната им работа, включително и по програми и мерки по Закона за насърчаване на заетостта. При спазване на този принцип приоритетно в Програмата се включват следните групи безработни:
- Безработни лица, обект на социално подпомагане, които са работили по Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” в социални дейности за период по-малък от максимално определения за работа по нея.
- Безработни лица с медицинско или педагогическо образование - медицински сестри; учители (предучилищна и начална педагогика за деца с увреждания);
- Безработни лица с опит в сферата на предоставяне на социални услуги.
Дирекция “Бюро по труда” извършва подбора за работа по Програмата последователно измежду посочените по-горе групи безработни и останалите трудоспособни безработни лица, които са обект на месечно социално подпомагане.
При подбор на безработните лица за включване в Програмата, дирекции ”Бюро по труда” следва да се съобразяват и с изискванията на работодателя за обявеното работно място. Окончателното решение за назначаване на работа измежду насочените от дирекции ”Бюро по труда” безработни взема съответният работодател.
За извършване на дейността “Социален асистент” по Програмата могат да бъдат наемани и квалифицирани работници, които са безработни, но не са обект на социално подпомагане, до 40 % от броя на наетите в тази дейност.
Безработните лица, могат да бъдат включени в дейност “Социален асистент”, ако отговарят и на следните условия:
- да са в трудоспособна възраст;
- да не получават или да не са придобили право на пенсия;
- да бъдат обучени за работа с хора с увреждания по програма, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика.
Лицата, които желаят да ползват услугата “Социален асистент”, трябва да отговарят на следните изисквания:
- да са с 90 и над 90 на сто трайно намалена работоспособност, с определена чужда помощ;
- да са деца с 50 и над 50 на сто намалена възможност за социална адаптация, с определена чужда помощ;
- да са тежко болни самотни хора със затруднено самообслужване, удостоверено с протокол на ЛКК за представяне пред ТЕЛК.
Социалният асистент се наема на пълен работен ден и обслужва едно или повече лица. Лицата, желаещи да ползват услугите, предоставяни по дейност “Личен асистент” и дейност “Социален асистент”, избират една от двете услуги.
Безработните лица, обект на Програмата, се включват в нея само при изявено тяхно желание, ако са:
- полагащи грижи за деца до 3-годишна възраст:
• майки (осиновителки);
• родители, които отглеждат сами децата си;
• настойници;
- бременни жени след третия месец на бременността им;
- лица с трайно намалена работоспособност;
- лица, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен;
- лица, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ;
2. Процедура за кандидатстване по дейността „Социален асистент”
Кандидатите за ползване на услугата "Социален асистент" подават до организацията - работодател следните документи:
- молба от нуждаещото се лице или упълномощен от него представител, изготвена съобразно изискванията на конкретния работодател;
- експертно решение на ТЕЛК (медицински протокол на ЛКК за представяне пред ТЕЛК).
Лицата, които желаят да бъдат наети по дейността "Социален асистент", трябва да имат регистрация в дирекция "Бюро по труда" и документите, предоставени от тях при регистрацията, служебно се проверяват от служителите при извършване на подбора за наемане на безработни лица по Националната програма "Асистенти на хора с увреждания".
Организацията – работодател, препраща молбата и приложените към нея документи на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес. Комисия от двама социални работници извършва социална анкета - комплексна оценка в дома на лицата за установяване на наличието или липсата на условия за участие в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". Въз основа на изготвената оценка, Дирекция "Социално подпомагане" изготвя доклад-предложение до работодателя, лицето с трайни увреждания или самотното тежко болно лице да бъде обслужвано от социален асистент или мотивиран отказ, които се съгласуват с директора на дирекцията или упълномощено от него лице. Целта на доклада-предложение е да даде точна, изчерпателна социална оценка за потребностите на кандидата и наличието на условия за ползване на услугата по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания".
Работодатели по дейността „Социален асистент” са общинските администрации, както и физически и юридически лица, вписани в регистъра към Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на услугата “Социален асистент”. За предоставяне на услугата “Социален асистент” кандидат-работодателите разработват проект, който представят в дирекция “Бюро по труда” за одобряване.
За осъществяване на подбора и наемането на безработни лица за дейността “Социален асистент”, работодателят представя в дирекция "Бюро по труда" писмено искане за насочване на безработни лица по откритите работни места, а дирекция "Социално подпомагане" предоставя списъци на безработни лица, отговарящи на условията на чл. 9 ППЗСП. Дирекции "Бюро по труда", съобразно горепосочените изисквания, извършват подбор на лицата за работа по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", като вземат предвид продължителността на регистрацията като безработни след последната им работа (включително и по програми и мерки по ЗНЗ), както и изискванията на работодателя за обявеното работно място.
След извършване на подбора дирекция "Бюро по труда" насочва определените безработните лица за наемане по трудово правоотношение на целево разкритите работни места. Работните места не трябва да са свързани с административни и управленски функции.
Окончателното решение за назначаване на работа измежду насочените от дирекции "Бюро по труда" безработни взема съответният работодател.
Работодателят и дирекция "Бюро по труда" сключват договор за предоставяне на средства от Държавния бюджет по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Предметът на сключения договор е предоставянето на средства от Държавния бюджет за всяко насочено от дирекции "Бюро по труда" безработно лице, наето по трудов договор на пълно работно време. Неразделна част от този договор е Приложение за дейността "Социален асистент", което съдържа списък/списъци за наеманите лица. Договорът се сключва само при одобрен от “Бюрото по труда” проект на работодателя за предоставяне на услугата “Социален асистент”.
По силата на договора с дирекция "Бюро по труда", в 10-дневен срок от изготвянето на списъка за наеманите лица, работодателят сключва индивидуални трудови договори с определените в него лица. Наетите по дейността "Социален асистент" имат всички права и задължения по Кодекса на труда, включително са осигурени в съответствие с Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
В 10-дневен срок от подписването на трудовия договор работодателят и лицето с увреждания (тежко болното самотно лице) сключват споразумение, което има за предмет правото на нуждаещото се лице да ползва безплатно изброените в него социални услуги.
Социалният асистент и обслужваното лице подписват съвместен план за ползването на пакета услуги, избрани от "Измерител на дейности по социалните услуги". Услугите се предоставят в рамките на работен ден на едно или повече лица.
Сключените трудови договори между организацията – работодател и наетите за извършване на услугата "Социален асистент" лица, се прекратяват в следните случаи:
- при смърт на лицето, ползващо грижите на социален асистент (при единствен ползвател на услугата);
- при изтичане срока на решението на съответния орган по експертиза на работоспособността на лицето, ползващо услугата "Социален асистент" (при единствен ползвател на услугата);
- при неизпълнение на договорените с ползвателя на услугата задължения, посочени в съвместните планове;
- при постъпване на наето за социален асистент лице на друга работа по трудово или служебно правоотношение;
- при придобиване и/или упражняване право на пенсия от страна на наетото за социален асистент лице.
Работодатели по Програмата “Асистенти на хората с увреждания”, могат да бъдат:
1. Общински администрации.
2. Физически и юридически лица, вписани в регистъра към Агенция за социално подпомагане за предоставяне на услугата “Социален асистент”.
3. Агенция за социално подпомагане чрез териториалните си поделения за услугата “ Личен асистент ”.
По дейността „Социален асистент” се предоставят следните услуги:
• Доставяне и/или приготвяне на храна , помощ при хранене.
• Пазаруване – снабдяване на нуждаещите се с ежедневно необходимите продукти и лекарства.
• Помощ за поддържане на лична хигиена – подпомагане при обличане, къпане, ресане, поставяне в инвалидна количка.
• Помощ при вземането на лекарства , предписани от лекар, придружаване до личен лекар, при настаняване в болница и др.
• Извършване на плащания – за електричество, вода, местни и централни данъци и такси и др.
• Административна помощ – съдействие за изготвяне на необходимите документи за явяване на ТЕЛК, попълване и подаване на необходимите формуляри като данъчни декларации, молби за получаване на помощи от службите за социално подпомагане или до други административни звена и учреждения; съдействие при получаване на технически помощни средства.
• Придружаване на хора извън домовете им – придружаване извън дома, до учебно заведение, на кино, театър, гости и др.
• Помощ в общуването и поддържането на социални контакти – организиране на развлечения и занимания в дома и извън него, четене на книги и вестници.
• Предоставяне на лични помощници за деца с увреждания , които да се грижат за отиването им на училище и заниманията им по домовете в извънучебно време.
Финансиране на програмата
Програмата се финансира със средства от Държавния бюджет, както и със средства, осигурени от работодатели по реда на настоящата Програма.
Продължителност на програмата
Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” е със срок на действие до 31.12.2005 г.
На основа на мониторинга и оценката по изпълнение на Програмата може да се предложи продължаване срока на нейното действие.
За развитието на програмата към настоящия момент проверявайте на сайта на АСП http://www.asp.government.bg
ВЪПРОС: От кой момент следва да се счита, че е възникнало правото на месечна добавка по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания- от датата на настъпване на трайното увреждане, от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК за определяне на намалената възможност за социална адаптация или от началото на месеца, през който е подадена молбата за отпускане на добавката?
ОТГОВОР: Правото на месечна добавка за деца с трайни увреждания по реда на Закон за интеграция на хората с увреждания, възниква от момента на влизането на закона в сила, а именно: 01.01.2005 г.. Месечна добавка по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, не може да се търси за периоди преди тази дата, тъй като това право не е съществувало до влизането на закона в сила.
За да е налице правото на месечната добавка по чл. 43 от закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо да са налице следните предпоставки. Първата е детето да е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Това обстоятелство се установява с издаденото от органите на медицинската експертиза решение. Втората предпоставка е детето с трайни увреждания да не е навършило 18 години. Тази добавка може да се получава и за дете, до навършване на 20 години, ако продължава средното си образование. Третата предпоставка е детето с трайни увреждания да не е настанено на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец.
Съгласно чл. 35, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца на подаването на молбата за отпускане на добавката. Ако в молбата се съдържа искане за изплащане на месечни добавки за минали месеци, през които правото вече е съществувало, то такива следва да бъдат изплатени в съответните размери за тези месеци, но само за времето след влизане на закона в сила.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ В ПЕНСИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
След като бяха представени най-общо основните характеристики на пенсиите, съгласно Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в следващите редове ще бъдат отбелязани само най-важните моменти за отпускането и изплащането на пенсиите.
РЕД ЗА ОТПУСКАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЕНСИЯТА
Съгласно чл. 98 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Пенсиите по международен договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби.
Същото длъжностно лице издава разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпореждането се издава в едномесечен срок от установяването на дължимите суми.
При отпускането на пенсиите за инвалидност или добавката за чужда помощ, поради необходимостта от междинната фаза по преценката на експертните решение на ТЕЛК и НЕЛК от медицинските комисии, сроковете за издаване на разпореждането от пенсионният орган текат от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към ТП на НОИ. Когато решенията на органите на експертизата са обжалвани по реда на чл. 98, ал. 6 КСО, длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася с разпореждане в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на НЕЛК, съответно решението на съда.
За да бъде постановено разпореждане за отпускане на пенсия, е необходимо да има писмено заявление от лицето по установен образец, утвърден от управителя на НОИ. По този начин започва пенсионното производство. В Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са посочени начините за подаване на заявлението за пенсия, както и необходимите документи за всеки вид пенсия.
1. Подаване на заявление за отпускане на пенсия
Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя.
Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен адрес в района му.
Заявление за отпускане на пенсия по международен договор може да се подава и до службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване.
Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят, следните документи: документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването, документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност и на добавка за чужда помощ се представят:
- експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия, за което е изтекъл 14-дневният срок за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), заедно с наличната медицинска документация, която се намира у лицето и въз основа на която е освидетелствано.
Ако към заявлението за пенсиониране е представено експертно решение на ТЕЛК преди да е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, медицинската комисия се произнася след изтичането на срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.
Към заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност лицата следва да представят и наличната медицинска документация, която се намира у тях и въз основа на която са освидетелствани. Когато лицето не е представило със заявлението за пенсиониране наличната в него медицинска документация, същата се изисква от председателя на медицинската комисия.
В зависимост от вида на инвалидната пенсия, която се иска да бъде отпусната, към заявлението се прилагат още:
- при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест - документите изискуеми за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до датата на инвалидизирането, с изключение на документите за прекратяване на осигуряването.
- при пенсиите за военна инвалидност за лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на службата в запаса или в резерва се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето.
- при пенсиите за военна инвалидност за лицата пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили и документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето;
- при пенсиите за гражданска инвалидност - документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало. Документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице - в случаите в които лицето е заболяло или е пострадало при изпълнение на граждански дълг. В случаите в които лицето е заболяло или е пострадало случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи, документът се издава от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието.
Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка от пенсията на починал съпруг, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида й, се представят и следните документи:
1. удостоверение за наследниците;
2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са на наборна военна служба - военноотчетна книжка или удостоверение от съответното поделение;
3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;
4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;
5. за децата - декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;
6. за родителите - декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители, който може да бъде удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;
7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба - и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба.
Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите изискуеми за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер, без:
- декларация от родители, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права и документ, удостоверяващ, че са родители;
- документите изискуеми за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба.
Към заявлението за отпускане на добавка от пенсията на починал съпруг от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите изискуеми за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер, без:
- декларация за деца, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;
- декларация от родители, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права и документ, удостоверяващ, че са родители;
- документите изискуеми за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба.
Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Към заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията.
При определяне на годишния доход на лицата, с оглед преценка правото им на социална пенсия за старост, не се включват:
1. добавките, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отменения Закон за пенсиите;
2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане.
3. семейните помощи за деца по чл. 2, т. 1 и 2 от Закона за семейни помощи за деца и месечните добавки по чл. 42 и 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер единният граждански номер на заявителя, по което се съхранява цялата документация- молби, решения, медицивска документация, жалби и др. във връзка с пенсионните права на лицето. Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията. Пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, а в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, се образува спомагателно досие.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър за осигурените лица.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър за осигурените лица. Когато писмото не е връчено на лицето, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството. В този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход от регистъра за осигурените лица. Когато писмото по ал. 5 не е връчено на лицето, връчването се извършва чрез изпращане на писмото до осигурителния институт на държавата, в която е постоянното пребиваване на лицето, и чрез поставяне на съобщение в страницата на НОИ в интернет.
Кратък коментар на
измененията и допълненията в КСО, направени съc Закона за изменение и допълнение на КСО от 30.06.2006 г., обн. ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г. и индексиране на пенсиите на основание § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДКСО и Постановление № 180 на Министерския съвет от 20 юли 2006 г. за определяне минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и за еднократно индексиране на пенсии за трудова дейност от 1 юли 2006 г.
Със ЗИДКСО от 30.06.2006 г. са направени следните изменения и допълнения:
С § 1 от Закона е изменена разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от КСО.
С изменението на ал. 7 на чл. 70 от КСО се установява принципно нов механизъм за определяне на минималния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от кодекса. Този размер ще се определя всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Изключение от този принцип е предвидено само за 2006 г., като се дава право на Министерския съвет да определи този минимален размер, по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт. Във връзка с това, Министерски съвет с Постановление № 180 от 20. 07. 2006 г., обн.ародвано в ДВ, бр.61 от 28 юли 2006 г., определи минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, от 1 юли 2006 г. в размер на 85 лева.
В чл. 70 КСО се създаде нова алинея 8. Същата определя минимален размер на пенсията на лица, отпускана при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО. С чл. 68, ал. 4 от КСО, законът създава едно отклонение от общото правило за наличието на минимален осигурителен стаж и възраст, като предпоставка за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно тази разпоредба, лицата за които сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 3, придобиват право на пенсия при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
Съгласно тази нова разпоредба, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 не може да бъде по-малък от 85 на сто от на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Едновременно с това минималните размери на всички лични пенсии за трудова дейност вече са в определено съотношение от минималния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, определена по реда на чл. 70, ал. 7 от КСО. На основание чл. 81, ал. 2 от КСО минималния размер на наследствената пенсия също е в зависимост от този размер.
Следва да се има предвид, че минималните размери на всички пенсии, несвързани с трудова дейност, продължават да бъдат обвързани с размера на социалната пенсия за старост, който се определя по досегашния ред.
Със ЗИДКСО от 30.06.2006 г., са направени съответно промени и в процентите за определяне на минималните размери на съответните пенсии.
Съгласно § 6 от ПЗР на ЗИДКСО, пенсиите за трудова дейност се индексират еднократно от 1 юли 2006 г. по ред и начин, определен от Министерския съвет в съответствие с изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. и Закона за държавния бюджет.
Във връзка с прилагането на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДКСОот 2006 г., с чл. 1 от Постановление № 180 на Министерския съвет от 20 юли 2006 год. е определен минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 КСО – 85 лв., считано от 1 юли 2006 г.
Минималните размери на личните пенсии за трудова дейност от 1 юли 2006 г. са както следва:
а) лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 68 КСО:
по чл. 68, ал. 1-3 – 85,00лв.;
по чл. 68, ал. 4 – 72,25 лв. (85 % от 85,00 лв.);
б) лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – чл. 75, ал. 4 КСО, при намалена работоспособност:
над 90 на сто – 97,75 лв. (115 % от 85,00 лв.);
от 71 до 90 на сто – 89,25 лв. (105 % от 85,00 лв.);
от 50 до 70,99 на сто – 72,25 лв. (85 % от 85,00 лв.);
в) лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – чл. 79, ал. 2 КСО, при намалена работоспособност:
над 90 на сто – 106,25 лв. (125 % от 85,00 лв.);
от 71 до 90 на сто – 97,75 лв. (115 % от 85,00 лв.);
от 50 до 70,99 на сто – 85,00 лв.;
г) наследствена пенсия по чл. 81, ал. 2 КСО – 63,75 лв. (75 % от 85,00 лв.).
На основание § 6 от ПЗР на КСО с чл. 2, ал. 1 от постановлението, се предвижда личните пенсии за трудова дейност, отпуснати до 30. 06. 2006 г. да се индексират от 01.07.2006 г., както следва:
1. с основен размер на пенсията до 120 лв. – с 5 на сто;
2. с основен размер на пенсията от 120,01 лв. до 150 лв.– с 4 на сто.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от постановлението размерът на пенсиите, индексирани по ал. 1, т. 1 не може да бъде по-голям от 124,80 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 150 лв.
Индексирането се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията за трудова дейност към 30.06.2006 г. без изплащаните към нея добавки. Когато индексираният размер е под новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния за съответната група се ограничава в размерите, определени по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 180 от 20 юли 2006 год.
Когато се получава повече от една пенсия за трудова дейност, индексирането се извършва със съответния процент, съобразно размера на всяка една поотделно.
Когато индексираният размер на получаваните една или повече от една пенсии е под минималния размер за съответния вид, всяка поотделно се приравнява на него и пенсиите се изплащат съгласно чл. 101 от КСО.
Размерът на индексираните една или повече пенсии не може да надвишава максималния размер, определен съгласно чл. 2, ал. 2 от ПМС № 180 от 20 юли 2006 год. Ограничението се извършва на всяка една от пенсиите и същите се изплащат съгласно чл. 101 КСО.
За пенсиите по чл. 5, ал. 1 от отм. ЗП, отпуснати с начална дата след 31 декември 1996 г. и § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, със съответния процент се индексира действителният или запазен размер на пенсията. Намалението от 0,2 на сто се прави върху така получения индексиран размер на пенсията. Когато намаленият размер е под новия минимален, се приравнява на него.
За пенсиите по чл. 5, ал. 3 от отм. ЗП, отпуснати с начална дата след 31 декември 1996 г. и § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, със съответния процент се индексира действителния или запазен размер на пенсията. В случаите, когато индексираният размер на пенсията е под новия минимален, се приравнява на него.
Когато новият размер на пенсията е приравнен на минималния размер за вида си, добавката се изплаща над този минимален размер.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Постановлението, наследствените пенсии и добавките по чл. 84 от КСО се определят от размера на индексираните по реда на чл. 2, ал. 1 и 2 лични пенсии за трудова дейност на починалото осигурено лице.
Индексирането на наследствените пенсии се извършва като със съответния процент се увеличи действителния или запазен размер на следващите се пенсии за трудова дейност на наследодателя, след което на наследниците се определя пенсия по реда на чл. 81, ал.1 КСО.
Същото се отнася и за наследствените пенсии от двама родители по чл. 81, ал. 3 от КСО. Когато пенсията за трудова дейност на единия или двамата родители след индексирането по чл. 2 е по-малка от минималния размер за съответния вид, всяка една следва да се приравни на минималния размер за съответния вид, след което се определя частта на всеки наследник в процентите по чл. 81, ал. 1 от КСО от сбора на пенсиите на наследодателите. Когато размерът на пенсията на наследодателя/ите след индексацията е по-висок от 124,80 лв., съответно 150 лв. той се определя в този размер, след което се определя частта на всеки наследник в процентите по чл. 81, ал. 1 КСО от сбора на пенсиите на наследодателите.
Индексират се по общия ред и наследствените пенсии с начална дата след 1 юли 2006 г., ако наследодателят е получавал или е имало наследници, които са получавали наследствена пенсия от същия наследодател, отпусната до тази дата.
Когато размерът на наследствената пенсия е под новия минимален, се приравнява на него.
При включване и изключване на наследници и отпускане, възстановяване и възобновяване на наследствена пенсия след 1 юли 2006 г., при начална дата на пенсията на наследодател /наследник/ до 30 юни 2006 г., със съответния процент се индексира пенсията на наследодателя, след което се определя размерът на наследствената пенсия на всеки наследник в процентите по чл. 81, ал. 1 от КСО.
Индексирането на добавките по чл. 84 от КСО и по чл. 50а от отм. ЗП се извършва, като със съответния процент се индексира пенсията на починалия съпруг/а/ по описания по-горе начин, след което се определя размера на добавката.
При представяне на нови доказателства по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, които оказват влияние върху размера на пенсията и при преизчисляване на пенсиите по чл. 102 от КСО или по чл. 21, ал. 3 от НПОС след 1 юли 2006 г., същата се определя в новия размер, след което се осъвременява по реда на чл. 100 от КСО със следващите се осъвременителни коефициенти 1,10; 1,06; 1,062; 1,06; 1,07; диференцирания процент на индексация от 01.01.2006 г. и се индексира по чл. 2, ал. 1 от Постановлението със съответния процент в зависимост от основния размер на пенсията.
При промяна на процента намалена работоспособност след 1 юли 2006 г., определеният размер на пенсията съобразно новия процент намалена работоспособност се осъвременява със следващите се осъвременителни коефициенти 1,10; 1,06; 1,062; 1,06; 1,07; диференцирания процент на индексация от 01.01.2006 г. и се индексира със съответния процент по чл. 2, ал. 1 от Постановлението в зависимост от основния размер на пенсията. Когато размерът на пенсията, определен при по-висок процент намалена работоспособност е по-нисък от получавания, запазва се размерът определен при по-ниския процент намалена работоспособност.
По силата на изменената разпоредба на чл. 81, ал. 2 от КСО, наследствените пенсии от пенсии несвързани с трудова дейност, които са в размер по-нисък от определения минимален размер от 1 юли 2006 г. се привеждат в новия минимален размер – 63,75 лв.
Пенсиите за гражданска инвалидност и военна инвалидност, които са изчислени от трудово възнаграждение, не подлежат на индексиране по Постановлението. В случай, че размерите на тези пенсии са определени като за трудова злополука и са под минималния размер по чл. 79, ал. 2 от КСО, следва да се приравнят на тези размери.
На свое заседание от 10. 07. 2006 г., Надзорният съвет на НОИ е взел решение № 2. 1. 2, описано в Протокол № 9, съгласно което индексирането на пенсиите от 1. 07. 2006 г. ще се извърши без издаване на разпореждане. Съгласно това решение на лицата няма да бъдат изпращани разпореждания за индексирания размер на пенсията от 1 юли 2006 г.