Правни консултации

ВЪПРОС: На лице е определена нова дата на инвалидизиране и същото се възползва от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правото и размерът на пенсията му да се определят спрямо новата дата на инвалидизиране.
Тъй като личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване ще се отпуска при спазване сроковете по чл. 94 от КСО при новата дата на инвалидизиране, следва ли за това експертно решение на ТЕЛК, постановено след редовно преосвидетелстване, да се издаде решение за потвържаване от Медицинската комисия към ТП на НОИ.

ОТГОВОР: След като се постановява отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва да има решение за потвърждаване на експертното решение на ТЕЛК от Медицинската комисия при ТП на НОИ.

ВЪПРОС: Все още има случаи, когато медицинският протокол се изпраща служебно от районната болница до картотеката на ТЕЛК. Получените протоколи се завеждат в регистър.
Може ли датата на завеждане на протокола в РКМЕ да се приеме за дата на молбата на лицето за освидетелстване/преосвидетелстване в ТЕЛК?

ОТГОВОР: Съгласно изискванията на чл. 35 от отменената Наредба за експертизата на работоспособността молбата за освидетелстване в картотеката за медицинските експертни досиета (КМЕД) се подава от лицата. Този ред е възприет и с чл. 54, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи – за освидетелстване лицата подават в регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) молба-декларация.
В пенсионноосигурителното законодателство бяха приети изменения, които дадоха възможност пенсиите за инвалидност да се отпускат от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертните им решения. Целта на тези изменения бе да се запазят правата на хората с увреждания, нарушени от забавеното произнасяне на ТЕЛК/НЕЛК.
Тези разпоредби не могат да се приложат в случаите, когато медицинската документация е приета в РКМЕ без молба-декларация по чл. 54 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (или молба по чл. 35 от отм. НЕР), т. е. след служебно изпращане на документите в РКМЕ.

ВЪПРОС: Мога ли да претендирам за неполучена социална помощ, която ми беше отпусната преди два месеца?
ОТГОВОР: Отпуснатите и неполучени социални помощи, могат да се поискат в срок до три месеца, считано от края на този, за който е била отпусната помощта. С изтичанео на този срок, вземането за отпуснатата социална помощ се погасява.

ВЪПРОС: Какво включва вписаното в документите, попълвани от кандидатите за социално подпомагане изискване: “При промяна на условията да уведомя дирекция “Социално подпомагане”.
ОТГОВОР: Това изискване предполага задължение за лицата, подпомагани по ЗСП да уведомят дирекциите “Социално подпомагане” в срок не по-късно от 1 месец от настъпването на промяна на обстоятелствата, които са послужили като основание за отпускане на помощта, както и такива, свързани с неговия личен статус и местоживеене: доходи на лицето или семейството; имуществено състояние; здравословно състояние; семейно положение; постоянен адрес; брой членове на семейството; други обстоятелства.

ВЪПРОС: Подадох молба- декларация в дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на месечна социална помощ. Със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" ми бе отказано отпускането на исканата помощ. В мотивите към същата, като основание за отказа беше посочено, че при нееднократните посещения на социалните работници в дома ми, не са ме открили, поради което не е било възможно извършване на преценка относно правото ми за получаване на помощта. Причина, да не бъда открита на посочения в личната ми карта постоянен адрес, че нямам собствено жилище и се налага да живея под наем или при близки- за кратко. Правилно ли е това и мога ли да оспорвам този отказ?

ОТГОВОР: Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по подадена от тях или упълномощено от тях лице молба- декларация до дирекцията “Социално подпомагане” по постоянен адрес на молителя. Въз основа на подадената молба, социалните работници извършват социална анкета, чиято цел е установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане. Анкетата се изразява в проверки на място по постоянния адрес на нуждаещия се посочен в молбата и в проучване на документация и събиране на информация. Въз основа на извършената социална анкета, социалния работник изготвя социален доклад. След преценка на всички данни и обстоятелства констатирани от социалните работници, директорът на дирекция “Социално подпомагане” или от упълномощено от него длъжностно лице издава заповед с която отпуска или отказва исканата помощ.
В конкретния случай, сочиалните работници са били в невъзможност да изготвят задължителната по закон социална анкета, която служи за основа за отпускане на социални помощи, поради което правилон е постановен отказ за отпускане на исканите социални помощи. Съгласно разпоредбите на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му, заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи могат да се обжалва пред директора на регионалната дирекция “Социално подпомагане” по реда на Административнопроцесуалния кодекс- в 14- дневен срок от съобщаването й, пред директора на региионалната дирекция “Социално подпомагане”. При необжалване в законоустановения срок, заповедта влиза в сила.
Няма пречка обаче, след като лицето се установи на постоянен адрес, на който действително живее и може да бъде открита при провеждане на социална анкета, отново да подаде молба за социално подпомагане в Дирекция "Социално подпомагане".

ВЪПРОС: Имат ли право на някакво социално подпомагане многодетните майки?

ОТГОВОР: Да. Само на това основание те имат право на безплатно пътуване веднъж в годината с железопътен или автобусен транспорт в страната. За всички други видове помощи по Закона за социалното подпомагане те кандидатстват на общо основание и трябва да отговарят на всички изисквания.

ВЪПРОС: Когато срокът на решението на органите за експертиза на работоспособността изтича от първо число на месеца, може ли през същия този месец да се получи месечна парична помощ по Закона за социално подпомагане?

ОТГОВОР: Да, в пълен размер, защото изплащането на месечните помощи се прекратява от началото на месеца, следващ този, през който отпада основанието за получаването им.

ВЪПРОС: От една година съм в процедура на развод, съпругът ми е с неизвестен адрес, имам присъдена издръжка за детето си. Инвалид съм 2 група. Имам ли право на целева помощ за наем на основание чл.14, ал.1, т.4 от ППЗСП?

ОТГОВОР: Право на месечна целева помощ за заплащане на наем за общинско жилище ползват лица, които имат настанителна заповед на тяхно име и доходът им за предходния месец (спрямо месеца на подаване на молба-декларация) е до 150 на сто от диференцирания минимален доход. От това право се ползват и самотни инвалиди със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност. Ако Вие сте настанена като самотен инвалид в общинското жилище и отговаряте на посочените по-горе условия, ще можете да ползвате целева помощ за заплащане на общински наем.

ВЪПРОС: Интересувам се дали в декларацията за месечни помощи за деца освен дохода от трудов договор трябва да декларирам и пенсията за инвалидност, която получавам? Инвалид съм трета група и работя по трудов договор.
ОТГОВОР: Съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД “доход” са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл.43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ на инвалидите по Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон. Тъй като в запитването става въпрос за пенсия за инвалидност, следва да имате предвид, че съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД се счита за доход. При подаване на молба-декларация за получаване на детски добавки следва да декларирате и споменатата по-горе в текста пенсия.

ВЪПРОС: Детето ми беше освидетелствано от РЕЛК до навършване на 16г. със 100%. За явяване пред ТЕЛК чакахме 9 месеца и отново бе освидетелствано- 100% с чужда помощ. Имам ли право да получа за този период от 9 месеца двойните детски и помощите по чл.43 от ЗИХУ?
ОТГОВОР: Съгласно чл.43 от ЗИХУ правото за получаване на добавката се погасява в тригодишен давностен срок, считано от края на месеца за който се отнася. Съгласно чл. 19, ал.3 от ППЗСПД, в случаите на преосвидетелстване, месечната помощ се отпуска от началото на месеца, следващ месеца през който е прекратена, при условие, че няма промяна в датата на инвалидизиране.

ВЪПРОС: Лице подава молба в РКМЕ за първично освидетелстване на 30.06.2004 г.. ТЕЛК с експертно решение № 213/17.01.2005 г. определя 74.19 на сто намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 29.06.2004 г. и срок на инвалидността 01.01.2007 г. Експертното решение е връчено на лицето на 17.01.2005 г.
Експертното решение е обжалвано пред НЕЛК от главния експерт на РКМЕ. НЕЛК със свое експертно решение № 529/11.07.2005 г. отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и определя нова такава – 51 на сто, като потвърждава ЕР на ТЕЛК по останалите поводи.
Експертното решение на НЕЛК е получено в ТП на НОИ на 15.12.2005 г. Лицето подава заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в ТП на НОИ на 22.12.2005 г.
Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО относно началната дата на отпускане на исканата пенсия, като се има предвид, че лицето не е обжалвало експертното решение на ТЕЛК и е имало възможност да подаде заявлението си в ТП на НОИ в едномесечния срок от връчването му, а не го е направило?

ОТГОВОР: Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.
След като ЕР на ТЕЛК е обжалвано (без значение от коя от заинтересованите страни) то не е влязло в сила и не поражда никакви правни последици. В конкретния случай заявлението до ТП на НОИ следва да е подадено в срока по чл. 94, ал. 2 от КСО от влизане в сила на ЕР на НЕЛК.
Предвид това обстоятелство следва да се уточни с НЕЛК датата на подписване на обратната разписка за изпратеното до лицето ЕР на НЕЛК (чл. 50, ал. 3 от ПУОРОМЕРРКМЕ) и по отношение на началната дата на пенсията да се приложи разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО.

ВЪПРОС: Лице е обжалвало ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, относно определеният процент намалена работоспособност. Поради насрочената от НЕЛК дата на явяване през месец август 2009 г., лицето оттегля жалбата си. Позовавайки се на ЕР на ТЕЛК с определен процент намалена работоспособност 55 на сто, подава заявление за отпускане на пенсия за инвалидност.
От кога следва да се съблюдава едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО?

ОТГОВОР: Срокът по чл. 94, ал. 2 от КСО следва да се съблюдава от датата на уведомяването на ТП на НОИ от НЕЛК за оттеглената жалба на лицето, тъй като до тази дата следва да се счита, че има висящо административно производство, през което време сроковете спират да текат.

Въпрос: На лице е отпусната пожизнено социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО- социална пенсия за инвалидност при 72.19 на сто намалена работоспособност. ЕР на ТЕЛК № 3669/18.09.2002 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба до РКМЕ лицето иска промяна на датата на инвалидизиране, тъй като определената дата на инвалидизиране е извън срока по чл. 94 от КСО и пенсията е отпусната от датата на заявлението в ТП на НОИ 12.11.2002 г.
ТЕЛК с ЕР № 0510/14.04.2003 г. потвърждава определената дата на инвалидизиране и лицето обжалва в срок ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК. С ЕР № 0367/05.08.2003 г. НЕЛК по Психични болести определя 55,9 на сто намалена работоспособност и потвърждава решението на ТЕЛК по всички останали поводи. Длъжностното лице по ПО прекратява с разпореждане отпуснатата пенсия по чл. 90 от КСО.
Лицето обжалва в срок ЕР на НЕЛК пред Софийски градски съд, който го връща на НЕЛК за произнасяне като определя 75 на сто намалена работоспособност. Решението на СГС е обжалвано от НЕЛК пред ВАС, който потвърждава решението на СГС. До настоящия момент НЕЛК не се е произнесъл с ЕР по процента намалена работоспособност на лицето.
Правилно ли е прекратена личната пенсия по чл. 90 от КСО или е следвало да се спре производството по чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административно - процесуалния кодекс?

Отговор: Разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване за прекратяване на пенсията е неправилно постановено, тъй като експертното решение на ТЕЛК № 0510/14.04.2003 г., респективно на НЕЛК № 0367/05.08.2003 г., не са влезли в сила и не пораждат никакви правни последици. По отношение на разпореждането за отпускане на социалната пенсия за инвалидност не може да се приложи и разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като то е постановено по влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 3669/18.09.2002 г.
Тъй като разпореждането, с което е прекратена социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО на лицето е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, същото следва да бъде отменено по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.

ВЪПРОС: Лице получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране 22.11.1990 г., срок на инвалидност 01.02.2006 г. с определена 56 на сто намалена работоспособност. Явява се на преосвидетелстване на 28.02.2006 г. и с ЕР на ТЕЛК е определена 92 на сто намалена работоспособност, срок на инвалидността 01.02.2009 г. ЕР на ТЕЛК не е обжалвано от лицето в 14-дневния срок.
РКМЕ изпраща оригиналния екземпляр със списък в РУСО и с разпореждане от 29.03.2006 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновена и увеличена от 02.02.2006 г.
След подаване на заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, копие на ЕР на ТЕЛК е предоставено на Председателя на Медицинската комисия за издаване на решение. Председателят на МК обжалва ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, като със свое писмо уведомява отдел “Пенсии” за това обстоятелство.
Съгласно окръжно № 91-01-304/05.12.2005 г. – въпрос 32: личната пенсия за ИОЗ следва да продължи да се изплаща. Ако при прилагане на разпоредбата на чл. 98 ал.6 от КСО се установи надвзета сума от пенсията за ИОЗ, се прилага разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.
Член 67 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на РКМЕ гласи, че обжалването на решенията на органите на експертизата спират плащанията по тях, което означава, че на практика РУСО няма да може да си събере вземанията от ТЕЛК.
Следва ли да продължи практиката като се спазват цитираните указания?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 67 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ) обжалването на решенията на органите на експертизата спират плащанията по тях.
Посочената разпоредба не намира приложение по отношение на пенсиите за инвалидност, тъй като тяхното изплащане не се извършва само въз основа на решението на органа на медицинската експертиза (експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК), а след постановено разпореждане по чл. 98, ал. 1 от КСО.
От друга страна в чл. 95 от КСО не е предвидено основание за спиране на пенсия за инвалидност при обжалване ЕР на ТЕЛК /НЕЛК.
В конкретния случай жалбата е подадена от медицинската комисия на НОИ (един от органите, посочени в чл. 112, ал. 1 от ЗЗ) в законоустановения срок. Съответните ЕР на ТЕЛК, въз основа на които са отпуснати пенсии за инвалидност, не са влезли в законна сила и неправилно въз основа на тях са постановени разпореждания по чл. 98, ал. 1 от КСО. Тези разпореждания следва да бъдат отменени на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и административното производство да бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
Ново произнасяне по правото или размера на тези пенсии може да има само след влизането в сила на ново експертно решение на орган на медицинската експертиза.
С настоящите указания променяме указанията дадени с т. 32 от писмо № 91-01-304/05.12.2005 г. на Главна дирекция “Пенсии”.

ВЪПРОС: Лице получава лична пенсия за ИОЗ и социална пенсия за инвалидност, определени пожизнено. В НЕЛК е разкрита процедура за преосвидетелстване във връзка със сигнал за неправомерно определена група инвалидност. Лицето отказва да се яви на преглед и НЕЛК предлага да се спрат пенсиите му до явяването на преглед на основание чл. 95 т. 2 от КСО.
Следва ли да се спре изплащането на пенсиите?

ОТГОВОР: В чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето са посочени заинтересованите лица и органи, които имат право да обжалват ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, а именно: освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Лица и органи, извън изброените в посочената разпоредба нямат право да обжалват експертните решения.
Няма пречка обаче подадени сигнали от други лица и органи срещу ЕР на ТЕЛК да бъдат разглеждани по реда на чл. 66 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В този случай ново произнасяне по правото или размера на пенсията за инвалидност може да има само след влизането в сила на ново експертно решение на орган на медицинската експертиза.
Разпорежданията, с които са отпуснати пенсиите на лицата мога да бъдат отменени на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и административното производство да бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК само, ако експертните им решения не са влезли в сила поради това, че са обжалвани от заинтересованите лица или органи, посочени в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето.
Пенсиите, отпуснати по влезли в сила експертни решения, за които след подаден сигнал е разкрита процедура за преосвидетелстване, не следва да се прекратяват или да се спира производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.

ВЪПРОС: Кой определя придружителя за лице с над 90% намалена работоспособност, с чужда помощ ? Може ли внук да бъде придружител на единствена баба І-ва група с чужда помощ, която е преживяла децата си и внука е пряк наследник? Счита ли се бабата за прародител на внука и дали е тя член на семейството ?

ОТГОВОР: Всеки човек може да бъде придружител на лица с висок процент намалена работоспособност с право на чужда помощ, определено в ЕР на ТЕЛК. Добавката за чужда помощ се изплаща към пенсията на правоимащия, и всеки член на семейството или друго лице може да я придружава при необходимост. Ако въпросът Ви засяга определяне на личен асистент на лицето с увреждане и включване в Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” в дейността “Личен асистент”, Ви информирам: В Програмата могат да участват безработни лица, подпомагани с месечни социални помощи по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, или отговарящи на условията за отпускане на този вид помощ и полагащи грижи за хора с увреждания. Тези лица могат да бъдат включени в дейността “Личен асистент”, ако отговарят на следните условия: 1. да са безработни, което се удостоверява с регистрация в Дирекция “Бюро по труда”; 2. да не получават пенсия; 3. да са членове на семейството или роднина по възходяща и низходяща линия до втора степен, както и по съребрена линия до втора степен на обслужваните лица /майка-баща, съпруг-съпруга, брат-сестра, деца-внуци, баба-дядо/; 4. да имат постоянен адрес, идентичен с този на лицето, за което ще полагат грижи. Заинтересованото лице следва да подаде молба-декларация в Дирекция “Социално подпомагане” по постоянен адрес, за да се прецени възможността за включване в дейността “Личен асистент”. Въз основа на подадената от него молба ще бъде извършена комплексна оценка с оглед преценка на потребностите.

ВЪПРОС: Съпругът ми е 100% инвалид с доход 184лв., аз съм безработна, имаме дъщеря на 14г.- ученичка .Имам ли право на помощ за ел. енергия? Мога ли да бъда личен асистент на съпруга си?На какви условия трябва да отговарям, регистрирана съм в бюрото по труда без заплащане?
ОТГОВОР: За да имате право на целева помощ за отопление, доходът на семейството Ви за предходния месец (спрямо месеца на подаване на молба-декларацията) следва да бъде по-малък от 264. 45 лв. За да можете да кандидатствате за включване в програмата "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент, семейството Ви трябва да отговаря на условията за месечно социално подпомагане. Диференцираният минимален доход за семейството Ви е 146,30 лв., а доходът Ви е по-висок. Следователно, тъй като не отговаряте на условията за месечно подпомагане, Вие не можете да бъдете назначена като личен асистент на съпруга Ви.

ВЪПРОС: Инвалид съм с трайно намалена работоспособност над 50 на сто. Нямам семейство и живея сама. Получавам 170 лв. брутна заплата и нямам други доходи, нито пък имоти. Мога ли да кандидатствам за помощ за отопление през зимния сезон?

ОТГОВОР: Достъпът до помощи за отопление за лице с трайно намалена работоспособност над 50 на сто, което живее само, е 114,40 лв. При това положение не бихте могли да отговорите на доходния критерий за достъп до този вид помощ, тъй като заплатата Ви надвишава посочената граница.

ЕДНОКРАТНА СОЦИАЛНА ПОМОЩ
Право на еднократна социална помощ имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица по постоянен адрес на територията на съответната община, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Право да получат социална помощ имат и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
За получаване на еднократна социална помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности не е необходимо лицата и семействата да отговарят на допълнителните изисквания на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
За отпускане на помощта се подава от пълнолетно лице или от упълномощено от него лице молба-декларация по образец до дирекция "Социално подпомагане". При подаване на молбата е необходимо да се представи лична карта или паспорт за справка на правоимащия. Към молбата се прилагат задължително посочените в чл. 26, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане документи за доход, медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, както и други документи с оглед вида на исканата еднократна помощ.
При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи. Разглеждането на молбата и преценката на основателността й, отпускането на исканата помощ и обжалването на актовете на компетнетните органи се извършва по общия ред предвиден в ППЗСП.
- За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата.
Размерът на еднократната социална помощ се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице, като същия е до петкратния размер на гарантирания минимален доход за страната. Месечният размер на гарантирания минимален доход, съгласно Постановление № 51 на Министерския съвет от 29.03.2005 г., е 55 лв., т.е. за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата на правоимащите лица може да се отпусне целева помощ до 275 лв..
При промяна на обстоятелствата, при които е получена помощта, подпомаганите лица са длъжни в срок до 1 месец от настъпване на промяната да уведомят писмено съответната дирекция “Социално подпомагане” чрез подаване на нова молба-декларация. Промяната в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира или възобновява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството.

Еднократно целева помощ за издаване на лична карта
На правоимащите лица, може да се отпуска еднократно целева помощ за издаване на лична карта, съгласно чл. 16а от ППЗСП. Размерът на тази помощ е до размера на гарантирания минимален доход за страната, който към настоящия момент е 55 лева. Размерът на тази помощ, във всеки конкретен случай се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за закупуване на формуляри и заплащане на таксата за издаване на лична карта, за снимки и транспортни разходи.

Еднократни помощи за покриване на разходите за лечение в чужбина
На лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за лични нужди за тях и за техните придружители независимо от помощта по чл. 16 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Тази помощ подлежи на отчитане в двуседмичен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява в дирекция "Социално подпомагане".

Право на безплатен транспорт
Лицата със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност, деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. От това правото се ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато пътуват с тях.
Правото на безплатен транспорт се ползва срещу представено удостоверение, издадено от дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на лицата. Разходите за пътуване с автобусен транспорт на тези лица се изплащат въз основа на молба-декларация по образец, подадена в едномесечен срок от крайната дата на всяко извършено пътуване с приложени към нея билети, и представено удостоверение, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.

МЕСЕЧНА ЦЕЛЕВА СОЦИАЛНА ПОМОЩ
Месечна помощ за наем:
Лицата с трайни увреждания ползват правото си на месечна помощ за заплащане на наем по реда и при условията на Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за прилагането му.
По реда и при условията на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му, целева месечна помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и, чийто доход от предходния месец е до 150 на сто от диференцирания минимален доход, ако са:
1. сираци до 25-годишна възраст, завършили социални учебно-професионални заведения;
2. самотни стари хора над 70-годишна възраст;
3. самотни родители.
Към молба- декларацията освен документите изброени подробно в чл. 26, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, се прилагат още копие от настанителната заповед и разходооправдателен документ за платен наем- фактура или квитанция за платен наем.
Помощта за наем се изплаща след представяне на разходооправдателен документ- фактура или квитанция за платен наем. Сумата покрива целия размер на наема (без такса смет).
При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.

Целеви помощи за отопление:
Целевите помощи за отопление се уреждат с Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отоплениена, на Министъра на труда и социалната политика. По реда на Наредбата се отпускат целеви помощи за отопление с твърдо гориво, за отопление с електроенергия и топлоенергия, за отопление с природен газ.
Съгласно § 2 от Наредба № 5 от 30 май 2003 г. отоплителен сезон е периодът от 1 ноември до 31 март.
Право на целева помощ за отопление имат лица, семейства и съжителстващи лица, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход, и отговарят на условията, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. По смисъла на Наредба № 5 “диференциран минимален доход за отопление” е индивидуалната граница за достъп до целеви помощи за отопление за всяко лице съобразно неговата възраст, семейно положение и здравословно състояние.
Диференцираният минимален доход за отопление, съгласно Наредба № 5 от 30.05. 2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, се образува на базата на гарантирания минимален доход и за отоплителен сезон 2006-2007 г. (в сила от 01.11.2006 г.) е, както следва:
1. за лица, живеещи сами - 175 на сто от гарантирания минимален доход, (вместо досегашните 160 на сто), или 96,25 лв.;
2. за лица, живеещи сами, с трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто - 208 на сто от ГМД, (вместо досегашните 190 на сто), или 114,40 лв.;
3. за деца-сираци - 164 на сто от ГМД, (вместо досегашните 150 на сто), или 90,20 лв.;
4. за самотни родители с деца до 18-годишна възраст, а ако учат - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 208 на сто от ГМД, (вместо досегашните 190 на сто), или 114,40 лв.;
5. за всеки един от съвместно живеещите съпрузи - 120 на сто от ГМД, (вместо досегашните 110 на сто), или 66 лв.;
6. за деца от 0 до 18-годишна възраст, а ако учат - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 131 на сто от ГМД, (вместо досегашните 120 на сто), или 72,05 лв.;
7. за деца с трайни увреждания - 164 на сто от ГМД, (вместо досегашните 150 на сто), или 90,20 лв.;
8. за лица, съжителстващи с друго лице (лица) или семейство - 168 на сто от ГМД, (вместо досегашните 154 на сто), или 92,40 лв.;
9. за бременни жени (45 дни преди раждане) - 153 на сто от ГМД, (вместо досегашните 140 на сто), или 84,15 лв.;
10. за родители, полагащи грижи за деца до 3-годишна възраст - 153 на сто от ГМД, (вместо досегашните 140 на сто), или 84,15 лв.;
11. за лица на възраст над 70 години - 153 на сто от ГМД, (вместо досегашните 140 на сто), или 84,15 лв.;
12. за лица, живеещи сами, на възраст над 65 години - 229 на сто от ГМД, (вместо досегашните 210 на сто), или 125,95 лв.;
13. за лица, живеещи сами, на възраст над 75 години - 240 на сто от ГМД, (вместо досегашните 220 на сто), или 132 лв.;
14. за лица с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто - 153 на сто от ГМД, (вместо досегашните 140 на сто), или 84,15 лв.;
15. за лица с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 186 на сто от ГМД, (вместо досегашните 170 на сто), или 102,30 лв.;
16. за лица с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто - 229 на сто от ГМД, (вместо досегашните 210 на сто), или 125,95 лв.
При наличие на повече от едно основание за определяне на процент се прилага процентът с по-висок размер.
Месечният размер на гарантирания минимален доход, съгласно Постановление № 51 на Министерския съвет от 29.03.2005 г., е 55 лв.
Лицата и семействата подават в дирекциите "Социално подпомагане" по постоянен адрес молба-декларация по образец съгласно приложението към Наредба № 5 от 30 май 2003 г., в която декларират вида на ползваното отопление.
В срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. На основание на социалния доклад директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава заповед, с която се разрешава или се отказва отпускането на помощта. В 7-дневен срок от издаване на заповедта заинтересованото лице се уведомява писмено. Отказът за отпускане на помощта задължително се мотивира и подлежи на обжалване пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Целевите помощи за отопление се предоставят в натура. При възникнали затруднения в снабдяването на правоимащите лица и семейства, заявили отопление с дърва, дирекции "Социално подпомагане" ги насочват към снабдяване с друг вид твърдо гориво (въглища или брикети). Директорът на дирекция "Социално подпомагане", по изключение, може да отпуска помощта за отопление в пари, в случаите, при които е налице затруднение в снабдяването с твърдо гориво.
Изплащането на помощта се извършва по следния начин:
- За лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия, целевата помощ се превежда ежемесечно по списък, предоставен от дирекциите “Социално подпомагане”, на съответните електроразпределителни дружества.
- За лицата и семействата, които се отопляват с топлоенергия, целевата помощ се превежда авансово ежемесечно в максимален размер на съответните топлофикационни дружества. Неусвоените средства за месечни целеви помощи за отопление с топлоенергия се възстановяват от съответните топлофикационни дружества на дирекциите “Социално подпомагане” след окончателното годишно отчитане на средствата за търговско измерване от фирмите за топлинно счетоводство, но не по-късно от 30 октомври на текущата година.
- За лицата и семействата, които се отопляват с природен газ, целевата помощ се превежда ежемесечно по списък от дирекциите “Социално подпомагане” на съответните газоразпределителни дружества. Превеждането е авансово и ежемесечно в максимален размер. Неусвоените средства за целеви помощи за отопление с природен газ се възстановяват от съответните газоразпределителни дружества на дирекциите “Социално подпомагане” след окончателно отчитане на уредите за търговско мерене след приключване на отоплителния сезон, но не по-късно от 30 октомври на текущата година.
Месечният размер на целевата помощ за отопление с електроенергия се определя на база левовата равностойност на 450 кВтч електроенергия, от които 300 кВтч дневна и 150 кВтч нощна електроенергия, по действащи цени на електроенергията в началото на отоплителния сезон.
Месечният размер на целевата помощ за отопление с топлоенергия се определя на база левовата равностойност на 0. 56 мВтч топлоенертия, съобразно пределните цени на топлиннаа енергия, произвеждана от топлофикационните дружества в началото на отоплителния сезон.
Размерът на целевата помощ за отопление с твърдо гориво се определя на база левовата равностойност на 1,2 т брикети за целия отоплителен сезон, при усреднена за страната крайна продажна цена.
Месечният размер на целевата помощ с природен газ се определя на база левовата равностойност на 50 куб. м газ при усреднена за страната крайна продажна цена.
Размерът на целевите помощи за отопление се определя със заповеди на министъра на труда и социалната политика, съгласувани с министъра на финансите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Срокът за подаване на молбите за този отоплителен сезон е от 01.11.2006 г. до 31.03.2007 г.

- Отпускане на месечна целева помощ за отопление с електроенергия
Със заповед на министъра на труда и социалната политика от 31.10.2006 г. левовата равностойност на 450 кВтч (300 кВтч дневна и 150 кВтч нощна) електроенергия за отоплителния сезон за тази година, започващ от 1 ноември 2006 г. и приключващ на 31.03.2007 г., бе определена в размер на 57,75 лв.
Съгласно чл. 6 във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 30 май 2003 г., лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия и чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, имат право на месечна целева помощ в размер на действително отчетения разход по измервателни уреди, но не повече от размера, определен със заповедта на министъра на труда. За отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия и топлоенергия лицата или семействата трябва да отговарят и на допълнителните условия, посочени в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и по отношение на тях да не са налице, пречките посочени в чл. 11 от правилника.
За лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия, целевата помощ се превежда ежемесечно по списък от дирекциите "Социално подпомагане" на съответните електроразпределителни дружества.
Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и електроенергията се отчита на общ измервателен уред или се начислява на обща партида, размерът на помощта на правоимащите лица и семейства се осигурява по сметката на титуляра.
Молби-декларации за отопление с електроенергия се подават в дирекции "Социално подпомагане" от 1 ноември до 31 март. Целевите помощи за отопление се отпускат от първо число на месеца на подаване на молбата-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.

Отпускане на месечна целева помощ за отопление с топлоенергия
Със заповед на министъра на труда и социалната политика от 31.10.2006 г., Целевата помощ за отопление с топлоенергия е в размер на левовата равностойност на 0,56 мВТЧ, съобразно пределните цени на произвеждана от топлофикационните дружества топлинна енергия, е както следва:
1. “Топлофикация София” АД - 40,49 лв.
2. “Топлофикация Пловдив” ЕАД - 44,96 лв.
3. “Топлофикация Плевен” ЕАД - 44,11 лв.
4. “Топлофикация Шумен” ЕАД - 48,78 лв.
5. “Топлофикация Варна” ЕАД - 47,91 лв.
6. “Топлофикация Враца” ЕАД - 44,98 лв.
7. “Топлофикация Русе” ЕАД - 34,95 лв.
8. “Топлофикация Перник” ЕАД - 39,86 лв.
9. “Топлофикация Сливен” ЕАД - 57,23 лв.
10. “Топлофикация Габрово” ЕАД - 49,58 лв.
11. “Топлофикация Казанлък” ЕАД - 85,01 лв.
12. “Топлофикация Бургас” ЕАД - 43,92 лв.
13. “Топлофикация Разград” ЕАД - 46,87 лв.
14. “Топлофикация ВТ” ЕАД, Велико Търново - 56,74 лв.
15. “Топлофикация Ямбол” ЕАД - 50,45 лв.
16. “Брикел” ЕАД, гр. Гълъбово - 27,20 лв.
17. “АЕЦ Козлодуй” ЕАД - 16,33 лв.
Лицата и семействата, които се отопляват с топлоенергия, и чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, имат право на целева помощ в размер на действително отчетения разход чрез средствата за търговско измерване, но не повече от размера, определен със заповедта на министъра на труда. За отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия и топлоенергия лицата или семействата трябва да отговарят и на допълнителните условия, посочени в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и по отношение на тях да не са налице, пречките посочени в чл. 11 от правилника.
За лицата и семействата, които се отопляват с топлоенергия, целевата помощ се превежда авансово ежемесечно в максимален размер на съответните топлофикационни дружества.
Молби-декларации за отопление с топлоенергия се подават в дирекции "Социално подпомагане" от 1 ноември до 31 март. Целевите помощи за отопление се отпускат от първо число на месеца на подаване на молбата-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.
Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и топлоенергията се отчита на общ измервателен уред или се начислява на обща партида, размерът на помощта на правоимащите лица и семейства се осигурява по сметката на титуляра.

- Отпускане на месечна целева помощ за отопление с природен газ
Със заповед на министъра на труда и социалната политика от 31.10.2006 г., за енергийно подпомагане с природен газ сумата е 32,23 лв., т.е. левовата равностойност на 50 куб. м.
Критериите за достъп до този вид помощ са същите, както при целевите помощи за отопление с електроенергия и топлоенергия, т.е. доходът на лицата и семействата от предходния месец на подаване на молбата да не надвишава определен диференциран минимален доход за отопление. да отговарят и на другите условия, определени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като размер на обитаваното жилище, движима и недвижима собственост, наличие на регистрирана фирма, пътуване зад граница през последните 12 месеца и прочие, посочени в чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.
Лицата и семействата, които се отопляват с природен газ и чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, имат право на месечна целева помощ в размер действително отчетения разход по уредите за търговско мерене, но не повече от размера, определен със заповедта на Министъра на труда.
За лицата и семействата, които се отопляват с природен газ, целевата помощ се превежда ежемесечно в максимален размер по списък от дирекциите "Социално подпомагане" на съответните газоразпределителни дружества.
Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и природният газ се отчита на общ измервателен уред или се начислява на обща партида, размерът на помощта на правоимащите лица и семейства се осигурява по сметката на титуляря.
Молби-декларации за отопление с електроенергия, топлоенергия и природен газ се подават в дирекции "Социално подпомагане" от 1 ноември до 31 март.

- Отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво
Размерът на целевата помощ за отопление с твърдо гориво се определя на база левовата равностойност на 1,2 т брикети за целия отоплителен сезон, при усреднена за страната крайна продажна цена.
Тази целева помощ за отопление се предоставя авансово и еднократно за целия отоплителен сезон. Право на целева помощ за отопление с твърдо гориво се предоставя, при условие, че средномесечният доход на лицата и семействата за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление. Освен това тези лица или семейства трябва да отговарят и на допълнителните условия, посочени в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, както и по отношение на тях да не са налице, пречките посочени в чл. 11 от същия правилника.
Молби-декларации за отопление с твърдо гориво се подават в дирекциите "Социално подпомагане" от 15 май до 31 август. Този срок може да бъде удължен от директора на дирекцията за социално подпомагане до 30 септември при констатирани проблеми от социален, семеен, битов или здравен характер.
Заповедта, с която се отпуска помощта, се издава в два еднообразни екземпляра. Екземпляр от заповедта се подпечатва с печата на съответната дирекция "Социално подпомагане" и се връчва на правоимащото лице срещу подпис. Правоимащото лице представя заповедта на избран от него търговец на твърдо гориво в срок не по-късно от 31 декември на текущата година. Търговците на твърдо гориво осигуряват снабдяването с твърдо гориво на правоимащите лица до 31 декември.
Дирекциите "Социално подпомагане" представят списъците на правоимащите лица и семейства, подали молби-декларации за отопление с дърва, на съответните държавни лесничейства и държавни дивечовъдни станции ежемесечно, до 30-о число. Количествата дърва за огрев по представените списъци и условията за осигуряването им се съобразяват с възможностите на лесоустройствения проект на държавното лесничейство и/или държавната дивечовъдна станция.
При предоставянето на твърдото гориво търговецът на твърдо гориво издава фактура с включен данък върху добавената стойност. Фактурата се издава на името на правоимащото лице и се подписва от него при получаването на твърдото гориво. Във фактурата задължително се вписва и номерът на заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на помощта. На правоимащото лице се предоставя оригиналът на фактурата.
Лицата и семействата, получили дърва за огрев по реда на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите чрез търговец, получават целева помощ за отопление с дърва в размер- Размерът на целевата помощ за отопление с твърдо гориво се определя на база левовата равностойност на 1,2 т брикети за целия отоплителен сезон, при усреднена за страната крайна продажна цена, въз основа на представен разходооправдателен документ.
Лицата и семействата, получили дърва за огрев по реда на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите, когато са ги добили самостоятелно, получават друг вид целева помощ за отопление.

МЕСЕЧНИ СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ
МЕСЕЧНА ПАРИЧНА ПОМОЩ ЗА ЛИЦА И СЕМЕЙСТВА- чл. 9 от ППЗСП.
Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
Диференцираният минимален доход се определя по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗСП.
За лице с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, той е в размер 100 на сто от гарантирания минимален доход, за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 125 на сто от гарантирания минимален доход.
При наличие по отношение на лицето с трайно намалена работоспособност и на някое от другите основания посочени в чл. 9, ал. 3 от ППЗСП се прилага по-високият размер.
Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец.
За да се отпусне месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, лицата или семействата трябва да отговарят и на следните допълнителни условия:
1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:
а) за едно лице - едностайно;
б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;
в) за четиричленно семейство - тристайно;
г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;
д) за всяко съжителстващо лице - една стая;
Забележка: Това изискване не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини.
2. да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
4. да не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
5. да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;
6. да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
6а. да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години;
7. безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа и включването им в курсове за квалификация и преквалификация, организирани от дирекциите "Бюра по труда".
Забележка: Регистрация в дирекциите "Бюра по труда" не се изисква за отпускане на месечни помощи, за човек с увреждане с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице и лица с психически заболявания, удостоверени от съответните специализирани лечебни заведения. Не се изисква наличието на регистрация най- малко 6 месеца преди подаване на молбата- декларация в дирекциите “Бюра по труда” на безработно лице, когато тези леца са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от: приключването на работа по програми за заетост, изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия или на Националната експертна лекарска комисия, с което е определена 50 и над 50 на сто намалена работоспособност.
Месечна помощ по чл. 9 нямат право да получават:
1. пълнолетните лица до 30-годишна възраст, съжителстващи с родителите си, на които доходите на член от семейството надвишават трикратния размер на гарантирания минимален доход, освен в случаите, когато тези лица и/или техните родители са хора с трайни увреждания;
2. лицата, чиито близки са задължени по закон да ги издържат;
3. лицата, настанени за повече от 30 дни в лечебни, социални,учебни и военни заведения;
4. учащите се в редовна, задочна и вечерна форма на обучение във висшите училища, както и учениците от частните училища, с изключение на учащите се - хора с увреждания, бременните жени и родителите, полагащи грижи за дете до 3-годишна възраст, учащи се в редовна, задочна и вечерна форма на обучение във висшите училища;
5. лица, санкционирани по установения ред за укрити доходи, за което има влязъл в сила акт и ако от влизането му в сила не е изтекъл срок 3 години;
6. лица, които са отказали оземляване или обработване на предоставената им от държавния или общинския поземлен фонд земя за съответната година, с изключение на лицата с намалена работоспособност, установена от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или от ТЕЛК;
7. лица, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството.
Молбата- декларация за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година. Молбата е по образец и се подава от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане". При подаването се представя лична карта или личен паспорт, когато лицето е на възраст над 70 години- за справка.
Към нея се прилагат следните документи:
1. документи за доходите от: трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения,извършване на услуги с личен труд, дейности в областта на селското, горското и водното стопанство, стипендии;
2. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват представянето и на други документи, удостоверяващи наличието или отсътвието на обстоятелства от значение за отпускането на исканата социална помощ. При обработване на молбите дирекциите "Социално подпомагане" задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на Националната агенция за приходите, от дирекциите "Бюра по труда", от териториалните управления "Социално осигуряване" и от други държавни и общински институции, както и от физически и юридически лица, които са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването й.
В 20-дневен срок от получаване на молба-декларацията социален работник извършва социална анкета по постоянния адрес на молителя и изготвя социален доклад по образец.
При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.
Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отказване или отпускане на помощта, като във втория случай определя нейния вид и размер. При необходимост в социалния доклад социалният работник прави предложение за изготвяне на индивидуален проект за социална интеграция на лицата и/или семействата.
В 7-дневен срок от представянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира. Заповедта се за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от нейното издаване. Заповедта може да се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Закона за административното производство. Дирекция "Социално подпомагане" ежемесечно изготвя списък на лицата и семействата, придобили право на месечна социална помощ, който се обявява на видно място в сградата на дирекция "Социално подпомагане".
Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година.
Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов път.
Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
Месечните помощи се изменят, спират и възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира или възобновява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството.
Лица получили недобросъвестно средства от социални помощи се лишават от тези помощи за срок от две години. Лицата, неизползвали по предназначение целевите помощи, се лишават от тези помощи за срок от една година. Лишаването от социални помощи става със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
При писмен сигнал, директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от получаването му издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи по чл. 14а от Закона за социално подпомагане.
Проверка за недобросъвестно получаване или неизползване по предназначение на целеви социални помощи, може да е извърши и по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане”. Длъжностното лице, извършило проверката, съставя констативен протокол в два еднообразни екземпляра, като единият се връчва на проверяваното лице в 7-дневен срок от съставянето му. В 3-дневен срок от връчването на констативния протокол проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на дирекция "Социално подпомагане".
Безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Ако лицето откаже участие в програми за заетост, същото се лишава от месечни помощи за срок от една година.
Безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата отказали участие в програма за заетост и лицата за които не е задължително включването в такива програми, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 18 месеца. Правото на месечно социално подпомагане се възстановява след изтичане на 12 месеца от прекратяването му.
Безработните лица, които не са включени в програми за заетост получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Ако откажат участие в организираните от общинската администрация програми, месечната помощ, се спира за месеца, за който е направен отказът.
Включването в програми за заетост утвърдени от министъра на труда и социалната политика, както и участието за не по-малко от 5 дни в програми организирани от общинската администрация, не е задължително за:
1. полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст: майки (осиновителки, осиновители); родители, които отглеждат сами децата си; настойници;
2. бременни жени след третия месец на бременността им;
3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност;
4. лицата, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен;
5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ;
6. лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи.

СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
Обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в Република България се уреждат със Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му. Целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности; укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални помощи; подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи; насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица.
Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.
Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.
Социални помощи се получават от лицата, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица.
Социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Те се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. "Доходи" за отпускане на социални помощи по смисъла на §1, т. 9 от допълнителните разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са всички приходи, произхождащи от:
а) трудова дейност;
б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;
г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;
д) наем, рента и аренда;
е) авторски и лицензионни възнаграждения;
ж) дивиденти и доходи от дялово участие;
з) премии и награди от спортни състезания;
и) обезщетения и помощи;
к) пенсии;
л) стипендии;
м) месечни добавки за деца;
н) присъдени издръжки;
о) други.
Не се считат за доходи, при определяне размера на социалните помощи:
а) помощите, отпуснати по реда на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му;
б) добавката за чужда помощ на хората с увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;
в) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;
г) хуманитарните помощи;
д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
и) доходите, получени в резултат на обработване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за срок една година от предоставянето й;
к) трудовото възнаграждение, получено през последния месец от участие в Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";
л) стипендиите, получени от различни източници на финансиране във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 6 и чл. 43, ал. 1 от Закона за народната просвета по реда на Закона за насърчаване на заетостта и по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";
м) месечната добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания;
н) еднократната целева помощ по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца.
Като база за определяне размера на социалните помощи служи нормативно определения от Министерския съвет гарантиран минимален доход. Гарантираният минимален доход от 01.06.2005 г. е в размер на 55 лева, определен Постановление № 51 на МС от 29.03.2005 год..
По смисъла на § 1 от допълнителниелните разпоредби към Закона за социално подпомагане:
1. "Основни жизнени потребности" са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.
2. " Лица с трайни увреждания " са лица с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
"Семейството" по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
Социалните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане" и след представяне на лична карта или личен паспорт. За родители, ненавършили пълнолетие, молбата-декларация се подава от родителя, притежаващ документ за самоличност, или от законен техен представител. Молбата може да се подаде и от упълномощено от правоимащия лице. Молбата за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година. Към молбата-декларация се прилагат:
1. документи за доходите от:
а) трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
б) извършване на услуги с личен труд;
в) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
г) стипендии;
2. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК,
а при целевите и еднократните помощи и документи удостоверяващи извършените разходи.
При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.
При обработване на молбите дирекциите "Социално подпомагане" задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на Националната агенция за приходите, от дирекциите "Бюра по труда", от териториалните управления "Социално осигуряване" и от други държавни и общински институции, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването й.
Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета.
"Социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция “Социално подпомагане”, която се изразява в проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация. Социалната анкета се извършва в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация за социално подпомагане. При извършване на анкетата се вземат предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Въз основа на извършената социална анкета, социалния работник изготвя социален доклад, в който прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер. При необходимост в социалния доклад социалният работник прави предложение за изготвяне на индивидуален проект за социална интеграция на лицата и/или семействата.
Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
Заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от нейното издаване. Същата може да се обжалва пред директора на регионалната дирекция “Социално подпомагане” по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14- дневн срок от съобщаването й.
Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
Месечните помощи се изменят, спират и възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира или възобновява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството.
Социалните помощи, по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" се предоставят в натура и в случаите, когато: родителите не полагат грижи към децата си; паричната помощ не се използва по предназначението й. Помощта се предоставя в натура чрез:
1. частично или пълно заплащане на такси в детските заведения, поемане на разходите за храна в училищни столове и обществени трапезарии;
2. закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, учебни пособия и др.;
3. по друг начин, определен чрез социална анкета.
Месечната помощ, определена в натура, на лицата и семействата, отказали да я получат, се спира за съответния месец.
Дирекция "Социално подпомагане" ежемесечно изготвя списък на лицата и семействата, придобили право на месечна социална помощ, който се обявява на видно място в сградата на дирекция "Социално подпомагане".
Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година. Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов. Вземанията на лицата по този закон се погасяват в тримесечен срок, смятано от края на месеца, за който се отнасят.
Лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи за срок от две години.
Лицата, неизползвали по предназначение целевите помощи, се лишават от тези помощи за срок от една година.
При писмен сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане” се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията “Социално подпомагане”. В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Тази заповед подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването. В това производство страните се освобождават от държавни такси. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение. Заповедта е изпълнително основание по чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс.
Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.
Социалните помощи се освобождават от данъци и такси.
От парични социални помощи не могат да се правят удръжки, освен за:
1. надвзети средства за социално подпомагане в резултат на счетоводно-техническа грешка;
2. запори за вземания за издръжка на деца.

СОЦИАЛНА ОЦЕНКА
Наличието на увреждане от съответния вид и степен само по себе си не е достатъчно, за да се отпусне добавка за социална интеграция. Необходимо е да се преценят индивидуалните потребности на лицето. За това преди да подаде молба за отпускане на самата добавка, то трябва да подаде молба за извършване на социална оценка по чл. 12 ЗИХУ до директора на дирекция “Социално подпомагане” по постоянния си адрес. Социален работник посещава лицето с увреждане по постоянния му адрес, за да установи обстоятелствата от социален, семеен, битов и здравен характер, свързани с възможността му за интеграция, след което изготвя социален доклад. Молбата и придружаващият я доклад се разглеждат от консултативна комисия, предвидена по чл. 13, ал. 2 ЗИХУ. Самото лице с увреждане и/или негов упълномощен представител има право да присъства на заседанието на комисията. Процедурата завършва с изготвянето на социална оценка, която се връчва на лицето в 14-дневен срок.
Социалната оценка съдържа индивидуален план с конкретни препоръки за лицето, свързани с неговите възможности за обучение, квалификация, труд, ползване на социални услуги и всякакви други подходящи за него възможности за интеграция. Тя се издава за срока, посочен в експертното решение на ТЕЛК или НЕЛКК. Ако последното е пожизнено, срокът на действие на социалната оценка е 5 години от датата на издаването й.
В социалната оценка комисията може да направи предложение до директора на дирекция “Социално подпомагане” за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на лицето с трайно увреждане. Това се прави ако лицето отговаря на изискванията за получаване на един или повече видове добавки за социална интеграция по раздел I на глава V от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, но след преценка и на всички обстоятелства от социален, здравен, семеен и битов характер. Това означава, че този вид добавка е по-скоро правна възможност за лицето, тъй като само една част от предпоставките за отпускането й - вида и степента на увреждането - са уредени в нормативен акт. Преценката на комисията е въздигната в самостоятелна предпоставка. А тя се отнася не само до това дали лицето отговаря на законовите условия за получаване на конкретна добавка, но и до това дали в дадения случай то има реална нужда от нея предвид своето социално, здравно и семейно положение. Следователно предложението на комисията за отпускане на добавка за социална интеграция не е въпрос на обвързана компетентност, а на оперативна самостоятелност. Социалната оценка не подлежи на обжалване, дори когато в нея не е направено предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция.
Когато в социалната оценка консултативната комисия е направила предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, лицето има право да подаде молба за отпускането й до директора на дирекция “Социално подпомагане” по постоянен адрес. Социалната оценка на хората с увреждания, заедно с медицинската експертиза на работоспособността служи за оценяване на увреждането. Увреждане по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби към Закона за интеграция на хората с увреждания е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява: потребностите за рехабилитация, възможностите за професионална реализация, възможностите за социална интеграция. Въз основа на получената социална оценка може да се изготви индивидуален план за интеграция на лицето с увреждане.
Социалната оценка се извършва от консултативни комисии към дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане, които са постоянно действащ орган. Поименният състав на комисиите се утвърждава със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" и включва: експерти от дирекция "Социално подпомагане", определени със заповед на директора й, представители на общината, определени от съответния кмет и експерт от дирекцията "Бюро по труда", определен от директора й. Всяка комисия се състои от председател, секретар и най-малко трима членове. Със заповедта, с която се утвърждава състава на комисията, се определят председателят и секретарят й. Заседанията на комисиите се свикват най- малко веднъж месечно от председателя на комисията. По предложение на председателя или на членове от състава на комисията за участие в заседанията й могат да бъдат поканени и други лица в качеството им на експерти и/или представители на неправителствени организации. На заседанието на което се извършва неговата социална оценка, може да присъства и всяко лице с трайно увреждане и/или негов упълномощен представител.
Комисията се свиква на заседание най-малко веднъж месечно от председателя си. Заседанията са редовни, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от състава на комисията.
Всяко заседание на комисията се провежда по дневен ред, утвърден от председателя, който се изпраща на всеки член от комисията, заедно с материалите по него, най-малко 3 дни преди заседанието. По решение на всички присъстващи на заседанието лица от състава на комисията дневният ред може да бъде допълван и изменян при необходимост.
За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от председателя, от присъствалите членове и от секретаря. Протоколът задължително съдържа кратки мотиви за всяка извършена социална оценка.
Право да поискат извършване на социална оценка имат: лицата с увреждане; родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане; семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези лица подават молба- декларация по утвърден образец за извършване на социална оценка до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Към молбата се прилагат: експертно решение на трудово- експертна лекарска комисия, националната експертна лекарска комисия или лекарска консултативна комисия; съдебно решение или административен акт (само за осиновител, настойник или попечител; семейство на роднини, близки или приемно семейство); други документи от значение за извършване на социалната оценка. При подаване на молбата се представя и документ за самоличност- за справка. В молбата изрично се посочва какви добавки за социална интеграция желае да получава лицето.
В 30-дневен срок от подаване на молбата- декларация социален работник от дирекция "Социално подпомагане" изготвя социален доклад по утвърден образец. Когато е подадена молба за извършване на социална оценка на дете с увреждане, социалният доклад се изготвя от социален работник от отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане". Постоянният и настоящият адрес в социалния доклад следва да са идентични. Допуска се различие в постоянния и настоящия адрес в случаите, когато дете с намалена възможност за социална адаптация е настанено по реда на чл. 26 ЗЗД или в специализирана институция.
Социалните работници, на които е възложено изготвянето на социален доклад, извършват посещение на лицето с увреждане с цел установяване на обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, свързани с възможността за интеграция на лицето. С доклада се прави преценка на възможностите за социално включване на лицето, подало молбата, запазените възможности за трудова дейност и професионална реализация, потребностите от рехабилитация, възможностите за квалификация и преквалификация, материалното състояние и качеството на живот, други обстоятелства от социален, здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможността за интеграция на лицето с увреждане.
На съответното заседание на консултативната комисия, председателят й представя пред членовете включените за разглеждане в дневния ред молби- декларации и изготвените към тях социални доклади, въз основа на които комисията преценява:
потребностите от рехабилитация на лицето с увреждане, възможностите за трудова дейност и професионална реализация, възможностите за квалификация и преквалификация на лицето, обстоятелствата от социален, здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможността за интеграция на лицето с увреждане. По всяка постъпила молба- декларация се изготвя социална оценка по утвърден образец, която се подписва от всички членове на комисията. Когато има различие в мненията на членовете на комисията, решение се взима с обикновено мнозинство.
Социалната оценка съдържа индивидуален план с препоръки към лицето за:
- интегрирано обучение или обучение в специализирано училище;
- трудова заетост в интегрирана среда или в специализирани предприятия и кооперации;
- обучение в център за квалификация или преквалификация;
- ползване на подходящ вид социални услуги;
- други възможности за интеграция.
След преценка на всички обстоятелства комисията може да отправи предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на месечна добавка по чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората за социална интеграция на лицето с трайно увреждане според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности за интеграция на лицето с увреждане.
Социалната оценка се изготвя в 4 екземпляра – за комисията, за лицето поискало извършването й, за дирекция "Социално подпомагане" и за Агенцията за хората с увреждания. Копие от молба-декларацията и екземпляр от социалната оценка се изпращат на хартиен или електронен носител в Агенцията за хората с увреждания на тримесечия за включване в информационната база данни за хората с трайни увреждания поддържана от агенцията.
В 14-дневен срок от изготвянето й социалната оценка се връчва на лицето, подало молбата. При връчване на социалната оценка на лицето с трайно увреждане (или на упълномощеното лице) следва на ръка да се впише и на 4-те екземпляра датата на връчване, името и подписа на получателя. Социалната оценка има препоръчителен характер и поради това не подлежи на обжалване.
Социалната оценка се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на намалена работоспособност или в решението за определяне на намалена възможност за социална адаптация при децата.
В случаите, когато степента на намалена работоспособност на лицето с трайно увреждане е установена, след като то е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или лицето с трайно увреждане придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди изтичане на срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, срокът на експертното решение се приема за пожизнен при ползване на правата предоставени със Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за прилагането му. Срокът на действие на социална оценка, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, е 5 години от датата на издаването й.
Нова социална оценка може да бъде извършена преди изтичането на срока на предходната оценка по желание на лицата, при:
1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК преди изтичането на срока на действащото решение;
2. промяна в потребностите на лицето;
3. промяна във възможностите за интеграция на лицето.
Изготвените социални оценки се съхраняват за срок 10 години в дирекция "Социално подпомагане", след което документите подлежат на експертиза и след утвърждаването на резултатите от нея се пристъпва към предаването им в Държавния архивен фонд.
Получаването на социална оценка с предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 ЗИХУ е необходимо условие за отпускане на такава добавка. Следователно подаването на молба за изготвяне на социална оценка трябва да предхожда подаването на молба за отпускане на месечна добавка за социална интеграция.

ПЕНСИИ, НЕСВЪРЗАНИ С ТРУДОВА ДЕЙНОСТ
Основната характеристика на този вид пенсии е, че те не зависят от трудовата дейност на лицата, поради което не е необходимо съществуването на осигурително правоотношение в неговия класически вид. Вторият общ белег е, че този вид пенсии не могат да преминават в наследствени и със смъртта на носителя на правото на пенсия се прекратяват (с изключение на пенсиите за военна инвалидност, които могат да преминават в наследствени). На последно място размерите на тези пенсии се определят по един и същи начин ¬ те са в определен процент от социалната пенсия за старост.
Пенсиите, несвързани с трудова дейност, са:
1. Пенсия за военна инвалидност ¬ чл. 85 КСО
2. Пенсия за гражданска инвалидност ¬ чл. 87 КСО
3. Социална пенсия за старост ¬ чл. 89 КСО
4. Социална пенсия за инвалидност ¬ чл. 90 КСО
5. Пенсия за особени заслуги ¬ чл. 91 КСО
6. Персонални пенсии ¬ чл. 92 КСО.
С оглед насочеността на настоящето изложение към правата и задълженията на хората с увреждания, няма да се спираме по- подробно на социалната пенсия за старост, пенсията за особени заслуги и персоналните пенсии. Тук ще бъде отбелязано само едно важно обстоятелство. То се отнася до размера на социалната пенсия за старост. То е важно не само по отношение на самия вид пенсия ¬ социална пенсия за старост, но и поради факта, че този размер служи да се определят минималните размери на всички видове пенсии, несвързани с трудовата дейност. Изключение от това общо правило е предвидено само за пенсиите за особени заслуги, които се изплащат в съответствие с максималния размер на получаваните една или повече пенсии за съответната календарна година.
Съгласно чл. 89, ал. 2 от кодекса размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Обичайно промяна в размера на социалната пенсия за старост се извършва, когато пенсиите следва да се осъвременят по условията на чл. 100 КСО.
Съгласно §6 от ПЗР към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., обнародван в ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., през 2006 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се индексират от 1 януари с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Индексирането се извършва съобразно размера на пенсиите с процент в съответствие с нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Министерският съвет определи от 1 януари 2006 г. размер на социалната пенсия за старост ¬ 63 лв.

1. Пенсия за военна инвалидност
Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на: наборната военна служба или службата в запаса или в резерва. Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили. За пострадали се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, съобразно намалената работоспособност на лицето и притежавания от него чин. Същата е:
1. За редници и сержанти:
- при над 90 на сто намалена работоспособност – 150 на сто от социалната пенсия за старост;
- при 71 - 90 на сто намалена работоспособност – 140 на сто от социалната пенсия за старост;
- при 50 - 70,99 на сто намалена работоспособност – 115 на сто от социалната пенсия за старост;
2. За офицери:
- при над 90 на сто намалена работоспособност – 160 на сто от социалната пенсия за старост;
- при 71 - 90 на сто намалена работоспособност – 150 на сто от социалната пенсия за старост;
- при 50 - 70,99 на сто намалена работоспособност – 120 на сто от социалната пенсия за старост;
Когато лицата са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

2. Пенсия за гражданска инвалидност
Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали: при изпълнение на граждански дълг или случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 150 на сто от социалната пенсия за старост;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 140 на сто от социалната пенсия за старост;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 115 на сто от социалната пенсия за старост.
На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
3. Социална пенсия за инвалидност
Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто.
Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя отново като процент от социалната пенсия за старост. Същият за лицата със загубена работоспособност над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.

НАСЛЕДСТВЕНИ ПEНСИИ
В глава шеста, раздел три от Кодекса за социално осигуряване, са регламентиране видовете наследствени пенсии, предпоставките за възникване правото на такава пенсия и техните размери.
Наследствените пенсии, са вид пенсии, свързани с трудовата дейност и зависят от участието на лицата в осигурителния процес.
Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсията за гражданска инвалидност, социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност, пенсията за особени заслуги и персоналната пенсия.
Субектите на правото на наследствената пенсия са изрично посочени в кодекса. Това са децата, преживелият съпруг и родителите. Тези лица имат право на наследствена пенсия, ако не получават лична пенсия.
Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия. Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.
При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.
- Размер на наследствената пенсия
Най-общо може да се каже, че наследствената пенсия се определя на основата на личната пенсия на починалото осигурено лице. И това е логично, като се има предвид нейното предназначение и субектите на това право на пенсия.
Съгласно чл. 81 от кодекса наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото лице, както следва:
¬ при един наследник ¬ 50 на сто;
¬ при двама наследници ¬ 75 на сто;
¬ при трима и повече наследници ¬ 100 на сто.
Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса, който с Постановление на министерски съвет № 180 от 20 юли 2006 година е определен в размер на 85 лева, т.е. 63. 75 лева, считано от 1 юли 2006 г..
- Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия
За всяка категория от посочените лица са предвидени условия за придобиване право на наследствена пенсия., които са различни в зависимост от субекта. Важно е да се знае, че за да се отпусне наследствена пенсия, е необходимо преди всичко наследодателят да е получавал или да е имал право на пенсия към датата на смъртта.

Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст.
Право на наследствена пенсия имат както родените от брака, така и извънбрачните и осиновените деца. При осиновяване, осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно.
Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са:
1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение. Те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон- Българска академия на науките, Национален център за аграрни науки национални центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации. Те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;
3. лица, които учат в чужбина. Те установяват това обстоятелство с документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени и легализирани по съответния ред.
За учащи се считат и лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.
Лицата, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива.
Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КСО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КСО само от пенсията на другия родител. Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КСО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КСО.
Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от изискуемата възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.
Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса. Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия по чл. 82, ал. 4 от КСО.
Видове наследствени пенсии
При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто.Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради загубена работоспособност повече от 90 на сто.
При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът на пенсията за военна инвалидност по чл. 86, ал. 1 от кодекса, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто. При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто, определена по чл. 86 от кодекса.
При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81 от кодекса, съобразно вида на получаваната пенсия.
Добавка от пенсията на починал съпруг
Пенсионерът има право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията или от сбора от наследствените пенсии, на които починалият е имал право. Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

ДРУГИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ПРЕДОСТАВЯНИ В ОБЩНОСТТА
Освен дейностите “Личен асистент” и “Социален асистент” по националната програма “Асистенти на хора с увреждания”, насочени към осигуряване на заетост на безработни лица като лични и социални асистенти и грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора, със Закона за социално подпомагане е предвидено предоставянето и на други социални услуги.
В зависимост от времето, през което се извършват социални услуги, те могат да бъдат дневни или целогодишни.

1. "Домашен помощник" е лице, предоставящо услуги в домашни условия, насочени към поддържане на хигиената на обитаваното жилище, пазаруване и приготвяне на храна, пране и други комунално-битови дейности.
2. "Домашен социален патронаж" е комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, свързани с доставка на храна, поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, обитавани от ползвателя, съдействие за снабдяване с необходимите технически помощни средства при ползватели с увреждане; битови услуги и др. Домашният социален патронаж е форма за обслужване на лица над 65-годишна възраст и лица с увреждания.
3. "Дневен център" е комплекс от социални услуги, които създават условия за цялостно обслужване на потребителите през деня или седмично, свързани с предоставяне на храна, задоволяване на ежедневните, здравните, образователните и рехабилитационните потребности, както и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти. В случаите, когато предоставянето на услугите е седмично, обслужването на потребителите е от понеделник до петък.
4. "Център за социална рехабилитация и интеграция" е комплекс от социални услуги, свързани с извършване на рехабилитация, социално-правни консултации, образователно и професионално обучение и ориентиране, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване.
Центровете за социална рехабилитация и интеграция предоставят социални услуги на:
1. деца с изоставане в развитието;
2. деца и възрастни със сетивни увреждания;
3. деца с отклонение в поведението;
4. деца и възрастни с физически увреждания;
5. лица с различна степен на умствени затруднения;
6. деца и възрастни в неравностойно социално положение;
7. малтретирани деца и жени и др..
5. "Център за временно настаняване" е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца.
6. "Приемна грижа" е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство. Редът за предоставянето на тази услуга е регламентиран в Закона за закрела на детето и правилника за прилагането му.
7. "Кризисен център" е комплекс от социални услуги, предоставяни на лица, пострадали от насилие или жертви на трафик, и насочени към задоволяване на ежедневните им потребности и изготвяне на индивидуални програми за социална интеграция.
8. "Център за настаняване от семеен тип" е комплекс от социални услуги, които се предоставят в среда, близка до семейната, за ограничен брой деца - не повече от 15.
9. "Защитени жилища" са форми на социални услуги, в които хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти.
10. "Обществени трапезарии" са социални услуги, насочени към задоволяване на потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами.
11. "Център за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви.
12. "Звено "Майка и бебе" предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, подпомага младите майки чрез социално, психологическо и юридическо консултиране и подкрепа.
13. "Център за работа с деца на улицата" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на попадането на деца на улицата и отпадане от училище, социална рехабилитация и интеграция на деца, живеещи трайно или частично на улицата, чрез индивидуална работа с детето и неговото семейство, семейно консултиране и подкрепа, медицински и санитарно-хигиенни услуги, ограмотяване на децата, обучение в родителски умения.

Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.
Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси.

Социални услуги предоставяни от специализираните институции
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане специализирани институции за предоставяне на социални услуги са:
1. домове за деца;
2. домове за възрастни хора с увреждания;
3. социални учебно-професионални заведения;
4. домове за стари хора
5. домове за временно настаняване.
Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.
Откриването или закриването на специализирани институции за предоставяне на социални услуги се разрешава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.
Кметът на общината може да възложи управлението на специализираните институции и на социалните услуги, предоставяни в общността, на български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и на чуждестранни физически или юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от други държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство, вписани в регистъра към Агенцията за социално подпомагане. Лицата, които искат да предоставят социални услуги за деца до 18 години следва да имат и издаден лиценз за извършване на тази дейност от Агенцията за закрила на децата. Възлагането на управлението се изършва след провеждане на конкурс.
Настаняването в специализирани институции когато са делегирани от държавата дейности, се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена въз основа на доклада от извършената социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги. Когато тези услуги са общинска дейност, заповедта се издава от кмета на съответната община или от упълномощено от него длъжностно лице. Настаняването в специализирани институции на деца до 18-годишна възраст се извършва по реда на Закона за закрила на детето. При отказ от страна на компетентния орган за настаняване на молителя в специализирана институция, същият следва да бъде мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Доставчиците на социални услуги в специализирани институции изготвят индивидуален план след оценка на нуждите на всеки потребител и формулиране на целите, които трябва да бъдат постигнати. Планът следва да включва дейности по задоволяване на:
1. ежедневни потребности;
2. здравни потребности;
3. образователни потребности;
4. рехабилитационни потребности;
5. потребности в свободното време;
6. потребности от контакти със семейството, приятелите, близки и други лица.
В задължително се включват мерки за извеждане от специализираните институции и за социално включване.
При необходимост за задоволяване на здравните потребности на потребителите на социални услуги се изготвя писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование, който включва:
1. медицинска история;
2. необходими превантивни мерки;
3. наличие на алергии;
4. потребности от зъболечение;
5. потребности от лечение или оздравителни програми;
6. имунизации и наблюдение;
7. хранене и диети;
8. рехабилитация;
9. лична хигиена.
В правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, изрично са предвидени стандарти и критерии на които трябва да отговаря предоставяната социална услуга в специализираните институции. В правилника са регламентирани стандарти и критерии: за местоположение и материална база, критерии за хранене, за здравни грижи, за образователни услуги и информация, за организация на свободно време и лични контакти и за обслужващ персонал, на които трябва да отговарят предоставяните социални услуги в специализираните институции и в общността. Така установените стандарти и критерии са минимални и имат за цел да гарантират качеството на извършваните социални услуги, независимо кой е доставчикът на услугата и в кой регион се предоставя тя. Министерският съвет е приел и отделна Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за местоположение и материална база:
1. достъпност, добре поддържана битова и околна среда;
2. достатъчно спални помещения, помещения за социални контакти, помещения за хранене, санитарни помещения и други с улеснен достъп до тях;
3. наличие на помощни средства за комуникация, на подходящи указателни табели за настанените лица със слухови, зрителни или други физически затруднения, както и на монтирани системи за повикване, снабдени с леснодостъпен бутон за алармен сигнал, навсякъде, където е необходимо;
4. предоставяне за всяко настанено лице на спално помещение, мебелирано и оборудвано по подходящ начин съобразно установените потребности на лицето и неговия личен избор;
5. осигурени отопление, осветление, снабдяване с вода и вентилация на помещенията, съобразно санитарните норми и изискванията за безопасност;
6. спазване на санитарните и хигиенните норми за контрол върху разпространението на инфекции съобразно действащото законодателство.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за хранене:
1. осигурен правилен режим на хранене, отчитащ изискванията на Закона за народното здраве и нормативните актове по прилагането му;
2. осигурена качествена, здравословна и питателна храна при отчитане на хранителните потребности и личния избор на потребителите и при спазване изискванията на Закона за народното здраве и нормативните актове по прилагането му;
3. съответствие на помещенията, в които се съхраняват хранителни продукти, на изискванията, определени от специализираните контролни органи.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за здравни грижи:
1. осигуряване на съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ, както и на други здравни грижи;
2. осигуряване на съдействие за снабдяване с предписаните лекарства;
3. определяне на служител с подходящо образование, отговорен за изпълнението на критериите и стандартите за здравни грижи.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за образователни услуги и информация:
1. осигуряване на съдействие за участие в образователна програма в съответствие с възрастта и личния избор на потребителите;
2. осигуряване на достъп до информация.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за организация на свободното време и личните контакти:
1. осигурена възможност на потребителите на социални услуги самостоятелно да организират свободното си време;
2. осигурена възможност на потребителите на социални услуги за лични контакти със семейството, приятелите и с други лица;
3. планиране на културни, спортни и други дейности и насърчаване на потребителите на социални услуги да участват в тях;
4. организиране на културни дейности и екскурзии.
Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за обслужващ персонал:
1. съответствие на числеността, опита и квалификацията на персонала с вида на предоставяната услуга;
2. периодична оценка на изпълнението на задачите от персонала;
3. осигуряване на възможности за повишаване квалификацията на персонала с оглед спецификата на работата с отделните групи потребители на социални услуги.
Контролът по спазването на критериите и стандартите за извършване на
социални услуги се осъществява от инспектората към Агенцията за социално подпомагане. Контролът по спазването на критериите и стандартите за извършване на социални услуги за деца се осъществява от Държавната агенция за закрила на децата.

Изплащане на пенсиите
Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банковите клонове в страната.
Пенсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите по реда и начина, определени в наредбата. Управителят на НОИ в изключителни случаи при изплащане на допълнителни суми към пенсиите може да разреши изплащането им чрез пощенските станции по различен от предвидения в наредбата ред.
Пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по изплащателен картон по утвърден образец в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащане на пенсиите.
Изплащането се извършва по график, определен от началника на пощенската станция и утвърден от началника на районната пощенска станция и ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Графикът се обявява на гражданите.
Пощенската станция не изплаща пенсията, когато:
1. пенсионерът е починал;
2. срокът за изплащането й, вписан в изплащателния картон, е изтекъл;
3. има нареждане от териториалното поделение на НОИ;
4. пълномощното е нередовно;
5. пенсионният запис не е подписан от съответните длъжностни лица.
6. лицето не представи документ за самоличност.
Изплащането на пенсия за минало време, за част от месеца и ако е спряна с корекционна ведомост или писмо за спиране изплащането й за текущия месец се извършва с пенсионен запис. С пенсионен запис се изплаща и неполучена пенсия от починал пенсионер. По договаряне между НОИ и "Български пощи" - ЕАД, плащания на суми за минало време вместо с пенсионен запис могат да се преведат на съответната пощенска станция с отделна ведомост или с редовната ведомост за изплащане на пенсиите, в която тези суми се вписват в отделна графа.
Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. В чужбина подписът на упълномощителя се заверява от българските дипломатически и консулски представителства. Когато упълномощителят оттегли пълномощното или упълномощи друго лице да получава пенсията му, своевременно следва да уведоми пощенската станция или банковия клон за това обстоятелство.
Пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа. В тези случаи се изискват личните документи за самоличност на упълномощителя и на упълномощения. По такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно. В него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от 3 пъти през календарната година.
При промяна на адреса на получаване на пенсията пенсионерът уведомява териториалното поделение на НОИ за изплащане на пенсията на новия адрес.
При промяна на адреса на пенсионера в района на друго териториално поделение на НОИ за повече от 6 месеца пенсионерът може да подаде заявление до териториалното поделение на НОИ, въз основа на което пенсионната му преписка и пенсионната картотека се изпращат в района на новия адрес, придружени със съпроводително писмо. При временно пребиваване до 6 месеца в друго населено място пенсионерът може да поиска със заявление съответната пощенска станция да му превежда пенсията на настоящия адрес лично на пенсионера. В този случай в определения срок за изплащане на пенсиите пощенската станция превежда пенсията на посочения адрес с пощенски или телеграфен запис с известие за изплащане. В този случай пенсионерът заплаща пощенските разходи за превода и за известието за изплащане.
Ако пощенският запис, с който е преведена пенсията, не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на станцията по мястото на издаване. Същата станция възстановява пълния размер на пенсията по записа на териториалното поделение на НОИ, като посочва причините за неизплащането на пенсията.
По писмено заявление на пенсионера до териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията му, тя се превежда по разплащателен или спестовен безсрочен личен влог в посочения от него банков клон, включен със собствен код в Банковата интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА). В заявлението се вписват: банковият клон и кодът, номерът на влога по утвърдена от Българската народна банка система, трите пълни имена на пенсионера по документите за самоличност, единният граждански номер, адресът, на който се получава пенсията, и пощенският код на пощенската станция. Към заявлението се прилага копие на документ от банковия клон с номера на банковата сметка на титуляря. Заявленията за превеждане на пенсии по влог, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на втория месец след месеца, през който е подадено заявлението.
Пенсии в чужбина се изплащат от НОИ въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване със съответната страна. Изплащането на пенсии в чужбина се извършва чрез банка, определена по реда на чл. 29 КСО.

Добавки и удръжки при изплащане на пенсиите
Добавки към пенсиите се изплащат, ако са определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО.
От пенсиите могат да се правят удръжки за:
1. разсрочено плащане на осигурителни вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО;
2. запори, наложени по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. погасяване на дългове по надвзети пенсии, установени с разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО. Удръжките са в размерите по чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс, ако пенсията е над минималната работна заплата за страната, и до 1/6 от пенсията, ако тя е под минималната работна заплата за страната; при наличие на писмено заявление сънаследник, получаващ пенсия, може да погасява задължение на друг наследник;
4. неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица със съгласието на пенсионера;
5. погасяване на заеми, отпуснати от банки.
Целият дълг или част от него по надвзета пенсия може да се погаси от набрана сума от пенсии за минали месеци, ако има писмено заявление от лицето. При липса на заявление за месеца, през който следва да се преведе набраната сума, се прави удръжка, като се вземат предвид месечният размер на пенсията и сумата, преведена по записа.
Когато пенсията е прекратена, ако след покана за доброволно изпълнение сумата не е възстановена, преписката се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на задължението по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Разсроченото плащане сумата на осигурителните вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се извършва чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане за период, не по-дълъг от 5 години, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. За разсрочено плащане на осигурителните вноски се правят удръжки от отпускането на пенсията, независимо от размера й, съгласно погасителния план. Първо се извършва удръжката за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, а от останалата сума за изплащане се удържат други задължения на лицето.
Неоснователно получени парични обезщетения за безработица могат да бъдат удържани от пенсията на лицата въз основа на погасителен план, утвърден с решение на директора на териториалното поделение на НОИ. Удържането се извършва с равни месечни погасителни вноски.
Неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
След сключване на договор между НОИ и съответната банка от пенсиите могат да се правят удръжки за погасяване на заеми при условията, предвидени в договора за отпускане на заема от банковия клон.
При определяне размера на удръжката се вземат предвид размерът на пенсията в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, както и другите доходи, ако пенсионерът получава такива, при спазване разпоредбите на чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс. От пенсионера се изисква декларация за установяване на доходите.

Давност
Правото на пенсия не се погасява по давност. Погасява се само вземането за пенсия с изтичането на три години от датата, на която е станало изискуемо.

Добавка за чужда помощ
Пенсионерите със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.